Когато влезе в бункера, беше още като замаян и не забеляза двамата непознати мъже в черни бойни униформи. Той отиде в малката си ниша, вдигна крака на масата и включи цифровия видеодисплей. Появиха се пълните телеметрични данни от теста. В действителност Джон не наблюдаваше екрана. Той мислеше за Хелън. Двамата мъже доближиха нишата. Първият вдигна ръка от колана си, сви пръсти, сякаш измъква пистолет от кобура, насочи ги към Мастърс и се престори, че натиска въображаем спусък. Не последва никаква реакция.
— Виждате ли, докторе — каза подполковникът от военновъздушните сили Харолд Бригс. — Не е никакво развлечение човек да ви убие.
Мастърс се обърна. Пред него стоеше възслаб, среден на ръст чернокож мъж с широка усмивка на лицето и голям пистолет «Колт», 45-ти калибър, с перлена дръжка на бедрото. Другият беше висок, бял и добре сложен, толкова намусен, колкото Бригс беше весел и толкова мускулест, колкото Бригс беше слаб.
— Хал Бригс! Сержант Уол! — възкликна Мастърс. — Какво правите тук, момчета?
— Докарахме самолетите си «Пейв Хамър» във военновъздушната база «Макклелан», северно от Сакраменто — обясни Бригс.
Самолетът MB-22 «Пейв Хамър» беше с обръщащ се ротор и можеше да излита и каца като хеликоптер, но имаше скорост и товароподемност на товарен самолет. «Пейв Хамър», вариант В-22 «Оспрей», беше специално предназначен за високорискови и с ниска височина полети над вражеска територия.
— Само в тази база има необходимата техника за тяхното обслужване. Тук извършват и цялостното поддържане на изтребителите бомбардировачи Ф-117 «Найт Хоук Стелт», така че, след като ремонтират и проведат контролни изпитания с изтребителите, ще се заемат с нашите самолети. Впрочем всичко това е поверително. Не само АПР19, но и Ф-117.
— Чухме, че провеждате някаква демонстрация и когато разбрахме за какво се отнася, побързахме да дойдем. «Мадкап Маджишън» много се интересува от БЕРП. Разбира се, всички в АПР мислят, че БЕРП е някаква шега и затова изпратиха мен и Гъни.
Мастърс разбра защо Хал Бригс е толкова приказлив. В бункера нямаше никой, който да ги чуе. АПР — Агенцията за подпомагане на разузнаването, беше подразделение на ЦРУ. Когато някой агент на ЦРУ при изпълнение на мисия изпаднеше в затруднение, управлението изпращаше АПР да измъкне приятел, да освободи агент, да извърши диверсия, да намери цели, да неутрализира неприятелска отбрана или да извърши множество други тайни дейности.
АПР е разделено на много бойни групи или клетки, съставени от военни и цивилни с различни специалности. Групите са толкова секретни, че една група на АПР може да не разпознае друга. Подполковник Хал Бригс беше командир на една такава група с кодово название «Мадкап Маджишън». Съставена главно от бивши разузнавачи и морски пехотинци, на «Мадкап Маджишън» обикновено се възлагаха много рисковани операции дълбоко във вражеска територия. Джон Мастърс беше работил с групата по много проекти. Те обичаха да използват техниката на «Скай Мастърс» почти толкова, колкото Джон обичаше да я създава.
Мастърс го погледна раздразнен.
— Слушайте, Хал — каза Мастърс. — Аз не представих този проект на армията или на някоя национална охранителна агенция, защото зная, че там той ще пропадне, ще остане свръхсекретен в продължение на двадесет години. Никой няма да може да се ползва от възможностите на тази технология. БЕРП може да спаси живота на хиляди хора, Хал.
— Като ви гледам ми се струва, че вие едва сте спасил своя живот — каза кисело Бригс. Той разгледа цифровите данни на големия компютърен дисплей върху бюрото на Мастърс. — БЕРП действа, докторе. Моите поздравления. Може би ще трябва да изгладите някои неща в него, но действа. Страхотно.
— Благодаря, Хал — отвърна Мастърс. — Но аз все още не искам…
— Доктор Мастърс, вие вече представихте БЕРП на промишлените магнати — прекъсна го Бригс. — Духът излезе от шишето. Искате да предложите откритието си на всички големи авиокомпании в света и това е чудесно. Но вие знаете, че тази технология може да спаси много агенти на АПР, които жертват живота си за родината. Единственото, за което ви моля, е да ни дадете възможност да се възползваме от вашето забележително откритие.
— Не зная, Хал — отвърна Мастърс. — Аз наистина искам БЕРП да е първото създадено от мен изобретение, което спасява, а не унищожава живот.
— Повярвайте ми, аз мога да измисля много начини, по които БЕРП може да ми помогне да спася тесния си черен задник — засмя се Бригс.