Уол поклати глава силно раздразнен. Той познаваше тона и държането на своя началник, но въпреки това винаги много се ядосваше.
— Ние не се опитваме да ви спрем да разпространите вашата система. Просто искаме да ни позволите ние първи да я ползваме. — Докато Мастърс все още се колебаеше, Бригс добави хитро: — И не забравяйте, докторе, че сме в началото на новата финансова година, а АПР получи много мангизи. Зная, че за вас парите не са важни, но аз ще ви осигуря средства да си закупите всички необходими ви запаметяващи чипове, произвеждани в Силиконовата долина20. А вие ще направите на мен и на моите момчета едно голямо добро. Какво ще кажете, докторе?
Мастърс наистина нямаше намерение да извлича печалба от разпространението на БЕРП. Той всъщност мислеше как да придума световните авиокомпании да подкрепят прилагането на системата в самолетните линии на по-бедните страни, на които да преотстъпи безплатни лицензи за новата технология. Но когато се отнасяше за военни или правителствени агенции като ЦРУ, Мастърс нямаше особени угризения на съвестта. Те имаха достатъчно средства за всякакви тъмни тайни операции и Джон реши, че е длъжен заради компанията и нейните акционери да направи колкото се може по-добра сделка.
— Е, тъй като аз изплаших всички големи производители на самолети във ФАУ — каза той и вдигна рамене, — мога да помогна на вас. За колко пари става дума, Хал?
Бригс и Уол продължаваха да наблюдават данните на екрана. Те видяха последиците от експлозията и след това погледнаха човека, който беше седял върху седемдесет и пет килограма ТНТ и беше останал жив. Бяха поразени.
— Назовете цифрата, докторе — каза Бригс с дрезгав от вълнение глас. — Покажете ни как на практика БЕРП може да помогне на моите момчета и назовете цената.
Джон Мастърс разтегна устни в широка усмивка.
— Патрик и Уенди работят върху няколко интересни приложения — каза той. — Патрик ги нарича програма «Войник на третото хилядолетие». Всичко е основано на това. — Той извади от джоба си парче БЕРП материал и го подаде на Бригс и Уол.
— Това ли е то? — попита Крис Уол. — Това ли е БЕРП?
— Това е — отвърна Мастърс. Той опипа черната бойна униформа на Уол, който се намръщи. Мастърс бързо отдръпна ръката си, сякаш се беше допрял до гореща печка. — Почти същата дебелина като вашата полева униформа, сержант.
— Много е лъскав и хлъзгав — отвърна Уол. — При движение ще вдига шум. И не диша като памука. С такава дреха през лятото ще бъде адски горещо, а през зимата ще пукнем от студ.
Мастърс набра нещо на клавиатурата на компютъра си и получи неподвижно видеоизображение. Той посочи незасегнатата секция на първа класа на самолета.
— Ние можем да матираме тъканта и да я направим по-приятна за носене. Но вие можете ли да направите вашите памучни рицарски доспехи така непробиваеми, както е БЕРП?
Бригс и Уол се спогледаха, умовете им напрегнато преценяваха. Накрая подполковникът се обърна към Мастърс и каза:
— Докторе, покажете ни какво друго имате, за да можем спокойно да направим коледните си покупки. Кога можем да видим всичко?
— Патрик ръководи програмата. Той е тук, в Сакраменто — обясни Мастърс. — Всъщност днес Уенди ражда.
— Не може да бъде! — възкликна Бригс. — Аз мислех, че събитието ще стане след две седмици.
— Случва се в този момент, Хал. Навярно вече трябва да е приключило — отвърна Мастърс. — Ние създадохме един офис тук, в Сакраменто, до секретния център на летището за реактивни самолети «Матер» и там Патрик може да ви демонстрира своето изобретение. Той взе някакъв космически материал и съм сигурен, че е имал предвид вас.
Болница «Мърси Сан Хуан», Ситръс Хайтс, Калифорния
Няколко часа по-късно
Пол Макланахан се втурна в болничната стая с букети цветя и балони в ръце и едва не се блъсна в излизащия лекар. Той намери Патрик, седнал до леглото, да държи ръката на Уенди и да вдига косата й от мокрото й от пот чело. Помещението приличаше повече на спалня, отколкото на стерилна болнична стая — обикновено домашно легло, удобно канапе и столове, боядисани в свежи цветове, красива тоалетна масичка.
Тази уютна обстановка се помрачаваше от присъствието на статив с вътрешновенозна система, състояща се от два големи съда с прозрачна течност, тръбичките от които водеха в дясната ръка на Уенди. От тази гледка сърцето на Пол се сви.
— Патрик?
— Пол! — възкликна Патрик. — Какво правиш тук? Мислех, че тази нощ си на първото си дежурство?