Петдесет и четири годишният Бени, сух и немощен на вид, успя да стигне до края на гората, макар и напълно изтощен след спринта. Ваната беше наклонена така, че се виждаше как отровният газ струи от нея и се събира под навеса. Десет минути по-късно вятърът беше разнесъл изпаренията и той спокойно се върна и заразбърква сместа.
Охраната му — двама високи, мускулести, брадати, дългокоси здравеняци, с огромни бирени кореми, обути в ботуши с остри бомбета, подходящи за ритане на противници, и облечени в черни кожени жилетки, не можеха и да помислят за такъв спринт. Те седяха на безопасно разстояние, пушеха канабис и пиеха бира. И двамата бяха пълноправни членове на моторизираната банда „Сатанинско братство“, носеха нейната „униформа“ — кожена жилетка с монограм и етикет на гърдите с надпис „Братство“ и друг на гърба, на който пишеше „Оукланд“. Върху лявото им рамо беше татуиран знака на братството. Повечето от членовете на бандата бяха измежду най-опасните престъпници — изгонени или неприети от други банди като „Ангели от Ада“, или „Мотористи извън закона“ или „Братята“. Те бяха заклети расисти и дори неонацисти. Макар че пласираха наркотици между всички раси и в своите публични домове и клубове използваха за стриптийз негърки и азиатки, те никога не се сдружаваха с други, освен с бели. По улиците на Съединените щати имаше повече членове на „Сатанинско братство“, отколкото на „Ангели от Ада“ или на някоя друга моторизирана банда. Много малко от тези бандити попадаха в затвора. Причината беше проста: те се бяха заклели никога да не попадат живи в ръцете на полицията.
Бени свърши с разбъркването на сместа, хлоропсевдоефедринът се утаи на дъното на стъклената вана и той премина към втората, още по-опасна фаза. В голям стоманен резервоар Бени смеси хлоропсевдоефедрина с катализатор, наречен черен паладий, и със силен разтворител — хексан, затвори резервоара и го напълни с чист водород под налягане. Водородът щеше да се свърже с хлоропсевдоефедрина, за да се получи блестящият бял кристален прах — метамфетамин, най-често наричан спийд1, кранк2 или просто мет. За един ден квалифициран „готвач“ като Бени можеше да приготви — при условие, че оцелее по време на процеса — около десет килограма чист метамфетамин на стойност осем до дванадесет хиляди долара за килограм. Братството го пласираше из цялата страна в разфасовки от по половин килограм, като използваше или членове на бандата, които го пренасяха на своите мотори, или „мулета“3, за които това беше основен поминък.
Метамфетаминът, чието производство е толкова опасно и токсично, та е трудно на човек да си представи, че е възможно безопасно да се търгува с него, е един от най-бързо разпространяващите се в страната наркотици. След забраната на продажбата на пиридоксина или на витамин B6, които можеха да се купят във всеки магазин за хранителни продукти, неговата цена нарасна на двадесет до двадесет и пет хиляди долара за килограм. Взет вътрешно, обикновено смесен с кафе или алкохол, или смъркан, той предизвиква еуфория, чувство за невероятна енергия, повишена полова потентност, които продължават между два и дванадесет часа, последвани от отпуснатост и умора в продължение на един до три дни. При пушене или инжектиране стимулиращият ефект е по-голям и по-силно изразен. У наркомана се създава усещане за огромна сила, безгранична енергия и чувство на пълна неуязвимост. Братството и други престъпни моторизирани банди натрупаха огромни състояния от продажбата на този наркотик в западната част на Съединените щати.
За тази партида Бени използваше химикали на стойност малко над две хиляди долара. В щата Калифорния продажбата на по-голямата част от тези химикали е под контрол, но те можеха лесно да се доставят от Мексико или от други щати. Най-лесно се намираше най-важният компонент — ефедринът. От мексикански заводи се докарваха тонове диетични хапчета и дори цели камиони с ефедрин. Ако федералната Администрация за наркотици (АН) или Калифорнийското бюро за борба с наркотици (КБН) започнеха да си пъхат носа, Бени просто щеше да смени доставчиците. В САЩ имаше фирми, готови всяка седмица да доставят на Братството стотици кашони с диетични таблетки, а за двадесет долара момчетата бяха готови за секунди да откраднат от лавиците на магазина няколко килограма. Ако все пак закъсаше, Бени можеше да използва фенилаланин — аминокиселина, от която в магазините за хранителни стоки за двеста долара се купуват на едро към двадесет килограма. Той дори беше синтезирал хлоропсевдоефедрин от продаваните в китайските магазини за хранителни стоки корени на мауанг, а можеше и да си произведе от неконтролирани химикали фенил-2-пропанон — химическо съединение подобно на ефедрина. Ако не успееше да си набави необходимите химикали, с тези продукти Бени можеше да произвежда големи количества нискокачествен мет. Но такива затруднения рядко се случваха и бизнесът с мет процъфтяваше.