— Белезниците.
Макланахан ги подаде.
— Само един чифт ли имаш? Да не би да очакваш да арестуваш само един-единствен престъпник тази вечер?
— Полагат се само по един чифт на смяна.
— Зная, но това не ме интересува. От сега нататък ще носиш по два чифта. Утре сутринта иди в оръжейния склад и си вземи още едни. — Той докосна вътрешния зъбец на белезниците. Отвориха се лесно. Очевидно съвсем скоро бяха смазани. Лафортие ги върна обратно на Макланахан. — Резервен ключ за тях?
Макланахан се пресегна зад гърба си и извади малък ключ. В случай че е прикован със собствените си белезници, един скрит ключ можеше да го освободи.
«Очевидно сержантът добре е обучил сина си» — помисли си Лафортие.
— Добре. Когато получиш чека със заплатата, си купи едно хубаво ръчно фенерче. Тези на градската полиция не струват пукнат грош. Ключовете?
Макланахан разтвори ключодържателя и извади връзка ключове. Полицаите носеха ключове за различни стаи, шкафчета за дрехи, телефонни кабини и дузина други неща. Беше ги завързал всичките с дебела гумена лента, за да не тракат, с изключение на ключа от патрулната кола, така че лесно да го намери. Да, това момче си знаеше работата и държеше очите и ушите си отворени.
«Сержантът вероятно е връзвал с гумена лента ключовете от неговите играчки още от най-ранна възраст» — помисли си Лафортие.
— Много добре. Не остава нищо друго, освен да правиш всичко това през следващите двадесет или тридесет години и ще бъдеш образцов полицай. — Той за момент остана сериозен. — А сега да си изясним нещо. Както чувам следобед си бил на занимания по МТД?
— Тъй вярно, господин ефрейтор — каза Макланахан. — В Академията обучението ни по МТД не беше достатъчно…
— Това ми е известно — прекъсна го Лафортие. — Съвсем скоро ще имаш програма и ще започнеш обучение по МТД. Но преди да вземеш извънредни работни часове трябва да поискаш разрешение от твоя сержант.
— Аз не съм искал никакви извънредни работни часове… Отидох в моето редовно работно време.
— За теб няма «твое време», заек — каза Лафортие. — Ти си на служба осем часа и нито минута повече, от девет вечерта до пет сутринта. Аз трябваше да взема разрешение, за да те извикам тук един час по-рано. Нито градът, нито аз искаме да имаме на улицата уморен до смърт заек. Нощната смяна е трудна, Макланахан. На теб ти е необходим всеки час, през който да спиш и да почиваш. Но по-лошото е, че ти си направил това, без да ме уведомиш и трябваше да го науча от моя шеф.
Лафортие се наведе напред точно пред лицето на Макланахан, така че младежът трябваше да го гледа право в очите.
— През следващите шест месеца на друго може и да не успея да те науча, заек, но поне ще те науча, че ние сме длъжни да общуваме. Така че ние ще общуваме един с друг. От тук нататък трябва да действаме като едно цяло. Аз не съм от онези ПТО, които ще те карат да мълчиш, да не се обаждаш. Ние трябва да бъдем очи и уши един на друг. Когато един от нас е зает, другият трябва да следи, да слуша, да е нащрек. Ние никога не работим поотделно. Ако искаш нещо, дори то да е банално или лично, аз трябва да зная. Ти трябва да споделяш, да ми казваш какво имаш наум. Не мисли за себе си, мисли за нас. Разбираш ли?
— Разбирам, Крег — отговори Пол. — Аз просто исках да бъда подготвен, господин ефрейтор, знаете, да бъда малко по-напред…
— Зная, че си ентусиаст, Макланахан — каза Лафортие. — Всички вие от рода Макланахан се славите като упорити и смели. Но репутацията на фамилията не струва пукната пара, докато човек сам не си изгради такава. Не предприемай нищо самостоятелно. Ако имаш идея да направиш нещо, най-напред я обсъди с мен. Аз съм твоят ПТО, но аз съм и твой партньор. Ние работим в екип. Добре го запомни.
— Слушам.
— Бележник? — попита Лафортие, протегна ръка и взе бележника в метална обложка.
«Добра работа» — помисли Лафортие, докато четеше написаното. Макланахан наистина беше изпреварил съвипускниците си с посещението в класа за работа с мобилен терминал за данни. В управлението обикновено минаваха седмици преди да се насрочат такива занимания, така че зайците трябваше да изучават сложната система по време на работа. Беше добре да патрулираш с партньор, който не се страхува да проявява инициатива, знае какво не му достига и по свое желание се заема да го научи.
Бележникът също беше добре подреден. Но той не можеше да допусне първия ден Пол да се измъкне без никаква забележка.