— Не, не е за това — отговори категорично Макланахан.
— Тогава защо? За престиж? Заради униформата? Заради чудесната значка, която носиш? Едва ли е за пари. Трябва да е заради стареца. Завладяло те е някакво чувство за отговорност да продължиш фамилната традиция на Макланахан, защото твоят по-голям брат не е полицай…
— Направих го, защото искам да помогна, Крег…
— Звучи ми като пропаганда за промиване на мозъци, заек.
— Не е пропаганда, господин ефрейтор — отвърна твърдо Макланахан. — Това е моят град, моят дом…
— Това е дом и за онзи, когото арестувахме тази вечер, заек — прекъсна го Лафортие. — Както и за всички онези хора в затвора, за безпризорните и дори за преминаващите. Те всички имат права, знаеш. Имат право да правят каквото си искат…
— Те нямат право да нарушават закона в моя град — отвърна гневно Макланахан. — Тук всички ние спазваме закона. Моето семейство спазва закона. Съседите ми спазват закона. Само така можем да живеем в мир. Няма да търпя някой да нарушава закона в моя град!
— Добре, добре, успокой се, заек. — Лафортие вдигна ръце да покаже, че се предава. — Ти проповядваш в олтара на черквата. Според мен има само едно основание човек да стане полицай… Да получи власт, за да може да защитава своя град и своите съседи от престъпници. Виждам, че и ти мислиш така. Ето защо има надежда да станеш истински полицай. Единственото, което трябва да правиш, е да помниш току-що казаното от теб. Забрави за събличането, за клетките и за целия останал боклук. Ти си тук тази нощ, за да защитаваш твоя град. Не го забравяй. Запомни ли го, заек?
— Тъй вярно — отвърна Пол, възвърнал си предишното настроение. «Затворът е неизбежна част от работата — реши той, — но той не е истинската работа. Да бъде на улицата, да помага на онези, които имат нужда от помощ, да арестува престъпници — това е истинската работа на полицая.» Той отиде от другата страна на колата, качи се и закопча колана.
— Готов ли си? — попита Лафортие.
— Тъй вярно — отвърна ентусиазиран Пол.
— Готов да атакуваме улиците? Да арестуваме още лоши хора? Да прилагаме законите в тази красива столица?
Пол отбеляза нарастващия сарказъм в гласа на Лафортие и видя, че едрият ПТО още не беше влязъл в патрулната кола. Тогава разбра какво трябва да направи. С виновен вид той откопча колана, излезе и заобиколи колата. Лафортие му подхвърли ключовете и Макланахан отключи оръжията.
— Следващия път, заек, това ще ти струва вечерята — предупреди го Лафортие, докато закачваше пистолета на ремъка си. — Повече от сигурно е, че първият път, когато си самичък и си забравиш револвера, ще изпаднеш в беда. Никога не го забравяй. Сега вече наистина сме готови.
Излязоха от гаража и почакаха на рампата навиващата се стоманена врата зад тях да се затвори.
— Да пием по едно кафе в «Старбъкс», че ми се гади от онази помия, която сервират в затвора или в управлението, после, преди да се отправим към южната част, ще наминем покрай «Сакраменто лив» — каза Лафортие на партньора си, докато излизаха на улицата.
— Покрай «Сакраменто лив» ли? Защо?
— Един мой приятел е съобщил оттам на диспечера за авария в електрозахранването. Просто ще прескочим при него за минутка-две.
— Поискал ли е помощ? — попита Макланахан. — Не чух повикване.
— Не, не е поискал помощ, заек — отговори Лафортие. — Но трябва да ти кажа и е добре да запомниш, че нищо не е така добро, с изключение може би на едрогърда брюнетка, седнала гола на скута ти, от това да видиш пристигането на патрулна кола на мястото на произшествието. Дори ако не искаш подкрепа и напълно контролираш положението, адски добре е да видиш наблизо друг полицай. Радваш се, ако видиш хора от шерифството, охранители, шофьори на линейки, чистачи на улиците, сервитьори или който и да било работещ нощна смяна…
— Но как може човек да наобикаля всички? Не е възможно да бъде навсякъде…
— Слушай, наблюдавай и обръщай внимание на всичко — каза Лафортие. — Особено, когато чуеш съобщение по радиото… Тъй като в днешно време повечето връзки са по МТД, всеки полицай, който използва радиовръзка, може да чуе, че негов колега е попаднал на подозрителна личност, така че, ако е свободен и е наблизо, е добре да намине да го види. Слушай гласа на полицая, тона… Те казват много повече от самите думи. Обръщай внимание и на фоновия шум… Ако чуеш много гласове да викат или да крещят, ако някой пищи, това може да означава, че около полицая има много хора, възможно е да е обграден, да е много изплашен от реакцията на тълпата, поради което не смее да вика за помощ. Когато видиш на улицата полицай, изправен дори пред сам човек, иди да разбереш какво става. Ако не се нуждае от помощ, той ще ти каже.