— Да, и аз го чух — отвърна Ламон.
Той отговаряше за всички полицаи в неговия сектор и за патрулите от нощната смяна. Сержантът включи микрофона на радиостанцията си:
— Охранител едно-седем, Едуард десет.
Никой не отговори. Ламон направи още няколко безуспешни опита. После се обърна към Лафортие:
— Къде е колата на Ръсти? На пешеходната алея ли?
Лафортие кимна.
— Добре, Карго. Ще оставим там твоя заек, скрит зад колата. А ти иди на изхода на алеята откъм улица «Ж» и оттам наблюдавай. След като пристигнат подкрепления, ще надзърнем вътре. Да тръгваме.
Лафортие подкара колата към улица «К».
— Добре, Пол, слушай — каза той. — Твоята задача ще бъде да наблюдаваш изхода на пешеходната алея към улица «К» и да докладваш за всичко, което видиш, и, разбира се, да се пазиш. Скрий се зад колата на Каратърс, зад блока на двигателя. Той осигурява надеждна защита. От пешеходната алея се виждат трите входа на сградата. Постарай се да ги наблюдаваш всичките. Не се показвай. И не пускай никого да излезе, освен ако не е с вдигнати ръце. Викай за помощ, ако се наложи. Не се притеснявай, просто стой там спокойно и мисли, преди да помръднеш. Разбра ли?
— Разбрах, Крег.
— Добре. Заминавай!
Макланахан взе полицейската си палка, затича по Седма улица към пешеходната алея и отиде до празната полицейска кола. Коленичи до десния преден калник. Беше така напрегнат, че не усещаше проливния дъжд.
Сърцето му бясно блъскаше в гърдите. Дишаше повърхностно и учестено, челото и вратът му плуваха в пот, сякаш току-що беше пробягал сто метра. Разположи се между дясната предна гума и вратата. Блокът на двигателя беше между него и сградата. Поради дъжда видимостта не беше добра, но виждаше и трите входа на «Сакраменто лив», които излизаха на пешеходната алея.
Пол усили максимално радиото, но не чу нищо. Работеше ли? Бяха ли заредени батериите? Провери два пъти да не би да не е на правилния канал, после завъртя потенциометъра и чу пукане от електростатични смущения. По дяволите! Батерията беше достатъчно мощна и радиостанцията работеше на необходимия обхват. Той намали силата на звука с няколко деления, после завъртя тонблендата, докато статичните смущения изчезнаха.
Сега какво? Да извади оръжието? Защо? Пред него нямаше никаква заплаха. Ами ако се покаже някой пиян бездомник или види случаен минувач да се разхожда по улицата? Трябва ли да излезе от укритието и да го спре, или да остане скрит и да се надява, че ще отмине? А в случай, че излезе, какво ще стане, ако престъпниците решат точно тогава да напуснат сградата? Или ако пияният е един от тях?
«Ела на себе си, Пол! — каза си той. Престани да се объркваш с безкрайни сценарии. Просто запази спокойствие и си отваряй очите на четири.»
Вратата на полицейската кола беше заключена, както се полагаше по устав. Той видя, че на предната седалка е прикрепена 12-калиброва пушка, модел «Ремингтон». Постара се да запомни този факт, в случай че му потрябва. На халката си имаше набор от различни ключове, но вратите на полицейските коли бяха с еднакви ключалки, така че при нужда можеше да я отключи. Пол огледа улицата, за да си набележи път за измъкване, места за прикритие и скривалище. Нямаше много възможности — няколко бетонни прегради срещу минаване на транспортни средства, няколко контейнера за смет, два-три щанда с реклами. Малко бяха местата в пешеходната алея, където можеше да се скрие.
Всеки момент щеше да пристигне помощ. Добре, той беше готов. Скоро нещо трябваше да се случи.
— Моля, отдръпнете се! — извика главният управител на «Сакраменто лив» от касата на втория етаж. — Излизаме! Ще отворим вратата и охраната ще ви предаде оръжието си. Чувате ли ме? Предаваме се! Излизаме…
Взривът от пластичната мина удари стоманената врата, откъсна я от пантите и я захвърли в стаята като лист, подхванат от торнадо. Един от охранителите умря, смазан от летящата врата. Тялото на другия бе разкъсано от взривната вълна. Третият се надигна от пода и понечи да остави оръжието си, но беше убит с автоматичен откос.
Майорът беше поставил каската на главата си, бе преметнал през рамо гранатомет и автомат с лазерен мерник АК-74. На гърба си носеше малка раница с допълнителни муниции. Той влезе в опустошената каса заедно с тежковъоръжената си лична охрана и нощния пазач Мълинс.