Тримата мъже хукнаха с всичка сила срещу вятъра, далеч от инсталацията и тичаха, докато Бени не усети, че не може да направи нито крачка повече. Той се строполи зад едно дърво на около двеста метра от хидрогенатора. Таунсенд и Райнгрубер дори не бяха се задъхали.
Таунсенд предаде по мобифона няколко заповеди на немски, явно предупреди хората си да стоят далеч от хидрогенатора и да се скрият, но да не го изпускат от очи. След това се обърна към Бени.
— Добре си потичахме, господин Рейнолдс. Но за какво, по дяволите, беше необходимо всичко това?
Бяха се подслонили зад големи дъбови дървета, но и тримата паднаха, повалени от взривната вълна. Обгърна ги адска топлина, изсушаваща, изсмукваща всяка влага. Отвориха очи. Тревата и дърветата наоколо бяха почернели, дори косата на Райнгрубер беше опърлена. Ремаркето, хидрогенаторния реактор и двамата рокери се бяха превърнали в черни топки по средата на изпепелената поляна. Всички стърчащи предмети в диаметър от сто метра около хидрогенатора, дори дървета със стволове до десет сантиметра в диаметър бяха повалени.
— Много добре — каза Таунсенд и огледа мястото на експлозията. — Чудесна площадка за хеликоптера, който ще дойде да ни вземе.
— Леле, лабораторията ми! — извика Бени. — Най-добрата ми лаборатория, човече! Петдесет, шестдесет хилядарки превърнати в пушек! Ремаркето ми, химикалите, продукта…
— Ще трябва да ви дадем повече оборотен капитал, нали, господин Рейнолдс? — изрече спокойно Таунсенд, сякаш ставаше дума за бутилка хубаво вино. — Ще започнете най-малко с един милион долара. Това ще ви позволи да построите първите десет реактора плюс достатъчно средства за текущи разходи.
— Откъде, по дяволите, ще намерите един милион долара, Таунсенд? — извика Бени. Това беше лудост. — Ще трябва доста да се потрудите, за да съберете толкова пари. Ще ви отнеме години, човече.
Сякаш изневиделица между дърветата се появи хеликоптер и се спусна на обгорената площ пред тях. Таунсенд изчака шумът от двигателите да затихне.
— След месец ще възстановим производството, господин Рейнолдс — отговори твърдо той. — И от сега нататък се обръщайте към мен с „полковник“. Аз ръководя моята организация като военно поделение и дори цивилните в нея трябва да се подчиняват на установения ред. И още нещо: колкото по-малко въпроси задавате, толкова по-добре. Последвайте майор Райнгрубер, намерете си място в хеликоптера, затегнете предпазните колани и затворете проклетата си уста.
1.
Сакраменто, Калифорния
Петък, 19 декември 1997, 21:46 тихоокеанско време
Седнал на почетното място на дългата маса, Патрик Шейн Макланахан вдигна чашата си с „Куве дом периньон“9.
— Вдигам тост.
Той търпеливо изчака апетитната млада сервитьорка, Дона, да напълни всички чаши. Забеляза, че тя доста се позабави на другия край на масата, докато обслужваше неговия брат, Пол, и се усмихна. Когато всички чаши бяха пълни, Патрик продължи:
— Дами и господа, моля да вдигнем наздравица в чест на многоуважавания дипломирал се отличник, моя малък брат, Пол.
Около дългата, застлана с бяла покривка маса в гостилницата на Биба в центъра на Сакраменто се чу смях. Малкият брат на Патрик, беше с петнадесет сантиметра по-висок и с десетина килограма по-тежък от него.
Братята бяха съвсем различни както по характер, така и по външен вид. Патрик имаше ръст под средния, беше набит и мускулест, русокос, общо взето мъжка версия на тяхната мълчалива, сантиментална майка. Завърши инженерство в Калифорнийския държавен университет в Сакраменто, беше назначен във Военновъздушните сили на Съединените щати и имаше достатъчно късмет да остане в Сакраменто цели осем години като курсант щурман, щурман на В-52 „Стратофортрес“10, навигатор-бомбардир и инструктор по радарна навигация.
След като за втори път спечели състезанието за точност при бомбардиране и затвърди репутацията си на най-добър бомбардир във Военновъздушните сили на САЩ, Патрик получи специално назначение като инженер-изпитател в секретната военновъздушна база в Невада, наричана Център за високотехнологични авиокосмически оръжия (ЦВТАО) и по-широко известна с прозвището „Дриймланд“11, и фактически изчезна. Всички предположиха, че извършва изпитания на нови модели военни самолети в пустините на Централна Невада. Всъщност никой не знаеше с какво точно се занимава Патрик, нито с какво се е отличил, за да се издигне за толкова кратък период от капитан до генерал.