— Омир Хидън — изрече богът на небитието, — ти си създание, което се ражда един-единствен път в целия Космос. Радвай се на неповторимостта си.
— Включете интегралните усилватели! — заповяда богът на скоростта.
Погледът му стигна до безкрайността и за Омир целият небосвод се превърна в усмивката на Барбара. Човекът потръпна в металическите ръце, които като слисани го освободиха от прегръдката си. Омир се строполи в подножието на Олтара на вероятностите, струйка кръв бликна в края на устните му.
— Колко странно могат да изглеждат даже такива необикновени смъртни! — възкликна богът на съсредоточеността. Какъв прекрасен случай все пак.
Светлинните лъчи, които дотогава опипваха тялото на Омир, се оттеглиха колебливо.
— Казвал съм ти и друг път, че си опорочен от ненужното чувство за красота — произнесе безстрастно богът на небитието.
1970