Дори Джак беше забелязал несъответствието и какво означава то.
- Каква е възрастта на малкото?
- Една или две седмици. - Лорна го погледна. - Ако се съди по него, възрастният екземпляр би трябвало да тежи между сто и осемдесет и двеста и двайсет килограма, което е повече от теглото на сибирски тигър. Типичният ягуар е два пъти по-лек.
- Пак ли имаме генетичен атавизъм?
Тя въздъхна.
- Ще трябва да направя някои тестове, за да кажа със сигурност, но първо искам да огледам малкото по-добре.
Внимателно вдигна новороденото от гнездото му. То се загърчи и заскимтя, но съвсем слабо. Лорна опипа костите му; пощипването по кожата показа, че животното е обезводнено. Потисна гнева си от пълната липса на грижи за малкото създание и го притисна до корема си. Направи всичко по силите си да го успокои. Един поглед към гениталиите му бе достатъчен да определи, че е мъжко.
Държеше го и чакаше паниката му да се уталожи.
- Ш -ш-ш, всичко е наред, дребосък.
Постави длан на главата му и нежно и ритмично започна да го гали под брадичката. Не след дълго малкото се притисна към нея и изписука гладно. Лорна го остави да засмуче пръста й.
Несъмнено беше новородено.
Докато малкото се мъчеше да суче, тя забеляза в устата му нещо, което не трябваше да е там. На тази възраст малките котки нямаха зъби, а само голи венци, за да могат да се хранят. Върхът на пръста й обаче усещаше нещо остро. Напипа четири зъба - кучешки. Макар и съвсем малки и недоразвити, те бяха остри и ясно изразени, горните бяха по-дълги от долните.
И изобщо не трябваше да ги има, не и на тази възраст.
Наличието им сега означаваше, че ще се развият много повече в бъдеще. Тази черта изразяваше някаква важна генетична особеност. И когато осъзна какво може да означава, по гърба й полазиха студени тръпки. Погледна към останалите клетки и погледът й се спря върху мъртвото пони.
Нищо чудно, че беше умряло от страх.
Обърна се към Джак.
- Имаме по-сериозен проблем.
- В смисъл?
Лорна направи преценка на зъбите по същия начин, по който беше екстраполирала теглото на новороденото, за да определи приблизителните размери на възрастния екземпляр. Знаеше, че ранната поява на тези кучешки млечни зъби предвещава развитието им. Представи си ги как растат пропорционално с тялото, как горните се извиват и се спускат под долната челюст.
- Нямаме работа просто с прекалено голям ягуар - каза Лорна.
- Какво искаш да кажеш?
Тя излезе от клетката и погледна Джак в очите.
- Това е малко на саблезъба котка.
5.
Джак и Лорна стояха на палубата под Ф яркото утринно слънце. Тя продължаваше да държи в прегръдката си малкото ягуарче. Ако беше права, трябваше да търсят едра котка, бледа като призрак, вероятно с кучешки зъби с дължина между двайсет и пет и трийсет сантиметра. Лорна му беше обяснила, че въпросните зъби не са били характерни само за прословутите саблезъби тигри. Много други праисторически котки и дори някои двуутробни имали същата генетична характеристика.
„Но саблезъб ягуар?“
Изглеждаше невъзможно. Въпреки това Джак не се съмняваше в думите й. Беше му обяснила надълго и нашироко за атавизмите и генетичните манипулации и убедително беше доказала тезата си. Освен това той беше видял с очите си и други шантави животни в клетките долу.
Загледа се над релинга към брега. Навсякъде се виждаха гъсти маси гори, блата и тресавища - заемаха стотици хиляди хектари от делтата на Мисисипи.
Това бе домът му.
Беше израснал в блатистите разклонения, където семейството и родът имаха далеч по-голяма сила от думата на закона. Собственото му семейство си изкарваше хляба с риболов и лов на скариди... а понякога и с някои не толкова законни дейности. Знаеше колко е лесно да се скриеш в блатата, колко трудно може да бъде открито нещо, което иска да остане незабелязано.
Лорна пристъпи към него. Беше говорила по радиото с хора от местния отдел на Службата за рибата и дивата природа.
- Пращат кораб насам - каза тя. - Карат преносими клетки и транквиланти. Говорих и с доктор Мето- йър от ЦИЗВО. Подготвят карантинна лаборатория за животните.
Джак кимна. Беше решено да използват изолирания център като база. Един от хората му беше намерил стоманен сандък, заключен в капитанската каюта. Вътре имаше лаптоп и няколко цифрови касети. Компютърен експерт следовател вече пътуваше от Ню Орлиънс, за да започне работа по съдържанието им. Джак се надяваше, че архивът съдържа нещо повече от колекция порно.