Но не прозвучаха никакви аларми. Нямаше тревожни викове.
Удовлетворен, Джак направи знак на другите да се приготвят. Свалиха водолазните костюми и ги смениха с груби работни униформи в зелено и черно. Извадиха оръжията от саковете и прикрепиха микрофоните и слушалките по местата им.
Джак вдигна ръка и я спусна като брадва в посока на сухопътния мост, който свързваше двата острова. Ивицата пясък се намираше недалеч от вилата. Под прикритието на гората можеха да се промъкнат почти до прага й.
По-нататък трябваше да се сдобият с допълнителна информация. Джак смяташе да устроят засада на някой от стражите и да го разпитат под заплахата от сериозно осакатяване - заплаха, която щеше да се изпълни, ако онзи откаже да сътрудничи. Нямаше време за любезности. Смяташе да разбере дали Лорна е във вилата и ако е така, къде я държат.
Отново изпита онази дълбока до мозъка на костите ярост. Зрителното му поле се стесни, докато навлизаше в шарената сянка на гората. Хората му се движеха безшумно от двете му страни.
Където и да се намираше Лорна, щеше да я открие.
Спряха пред затворена врата, на която пишеше САМО ЗА ОТОРИЗИРАН ПЕРСОНАЛ, и Малик я отключи с картата си. Бенет и Лорна влязоха след него. Червенокосият Конър, надянал обичайната си намръщена физиономия, остана в коридора.
Към следващата стая водеше втора врата, но тя не можеше да се отвори, докато не бъде затворена първата.
Точно като въздушен шлюз.
Малик се обърна към Лорна.
- Онова, което ще видите, може отначало да ви се стори жестоко, но е необходимо.
- За запазване на чистотата им - добави Бенет.
Малик сви рамене.
- Или иначе казано, за да се изолират променливите. Да се премахне всяка вероятност контактът с животинските умове да доведе до психотичните сривове, наблюдавани при първото поколение образци. И тъй, нека ви покажа втория етап от изследванията ни.
Лорна изведнъж изпита страх да прекрачи прага. Боеше се да разбере какви ужаси се крият от другата страна. Малик отвори вратата - и Лорна с изумление чу детски смях, съпроводен от плясък на малки длани. Носеше се и тиха музика. Песничката от „Улица Сезам“.
Несъответствието между смеха и този дом на болката я изправи на нокти. Страхът и се засили още повече.
- Елате - каза Малик и и направи знак да го последва.
Лорна нямаше друг избор освен да се подчини. Бенет вървеше зад нея.
Малик продължи да говори. Изглеждаше мъничко нервен, може би дори смутен.
- Макар да сме ги изолирали тук, се отнасяме с тях добре.
Лорна се озова в помещение, което можеше да мине за стая за игри в която и да било детска градина. На едната стена имаше училищна дъска. Навсякъде имаше ниски разноцветни възглавници-столчета. На друга на дъска от корк бяха закрепени пастелни рисунки, а в ъгъла бе разположен плазмен телевизор, на който някакво кученце си говореше с Голямата птица.
Вниманието на Лорна обаче бе грабнато изцяло от децата. Десетки деца седяха на възглавниците или лежаха на килимчета и жадно гледаха екрана. На височина едва достигаха до кръста и, но съвсем не бяха малчугани. Напълно развитите им черти загатваха за зрелост. А от мекия пух по бузите и крайниците им беше ясно, че са роднини с обитателите на другия остров. Но вместо да са голи, децата носеха еднакви сини пижами.
- На каква възраст са? - прошепна смаяната Лорна.
- От година и четири месеца до две години - отвърна Малик.
Докато пристъпваше в стаята, едно от децата се обърна към нея, след това всички останали направиха същото. Това напомняше за синхронизацията, която бе уловила камерата в гората. Реагираха подоб- но на стреснато ято птици или рибки, обръщащи се едновременно в една и съща посока.
Спомни си термина, използван от Малик - кошерен разум.
Той ли беше причината за това поведение? Лорна знаеше, че поведението на ятото все още си остава неразгадано от учените. Някои се питаха дали между птиците или рибите не съществува някаква електромагнитна връзка, която ги кара да действат в съвършен синхрон. Напоследък обаче се беше стигнало до консенсус, според който всеки индивид реагира на микросигнал от съседите си - и то по предварително зададен начин.
Загледана в поведението тук, Лорна се запита дали не става въпрос за комбинация от двете.
От телевизора прозвуча нова песен и децата отново се обърнаха към него.
- Те са съвсем невинни - рече Бенет. - Изолирани тук, далеч от всякаква поквара, свързани само със себеподобните си.