- Джак... - изсъска Мак.
- Не мърдай - предупреди го той.
Мак се подчини, но не изглеждаше щастлив.
Фигурата приближи още повече. Отначало Джак я взе за голямо шимпанзе или малка горила, но когато съществото излезе на слънчева светлина, видя, че върви изправено като човек. Нямаше влачене на крака и подпиране на юмруци. Наклони глава, докато приближаваше. Джак забеляза, че едното му ухо липсва и на мястото му е останал дълъг неравен белег. Това не беше хирургична намеса, а рана, получена в бой.
Съществото доближи още повече и ноздрите на плоския му нос се разшириха, за да подуши Джак. Беше голо, покрито с козина - и с кръв. Макар и по-ниско с шейсетина сантиметра, тялото му бе с едри кости и цялото в мускули. Джак предположи, че е в състояние да го разкъса с голи ръце.
Но за момента имаше крехко примирие.
Големи блестящи очи се взираха в него.
Джак забеляза интелигентността в погледа. Но в очите нямаше топлина, нямаше приветствие. Оставаха си студени като звезда през зимата.
Кръвта сякаш се събра в корема му, когато осъзна още нещо. Спомни си думите на Лорна за генетичните атавизми. Знаеше, че съществото, пред което е изправен, не е животно. Че някога е било човек.
Зад първото същество се появи друго, чието лице бе изкривено заплашително. Носеше олекотена карабина, най-вероятно отнета от трупа зад Джак.
Отляво от гората излезе тигър с черна козина. Устните му се дръпнаха и оголиха дълги като кинжали зъби.
Очите на всички бяха приковани в Джак.
От втренчените погледи главата започна да го боли отново, костите на черепа му сякаш завибрираха. Едва успя да се сдържи да не запуши ушите си с длани.
Първото същество пристъпи още напред, докато не застана директно пред Джак. Наведе се напред и подуши дрехите му. Протегна ръце и сграбчи ризата му. Пръстите му се свиха и ръцете рязко се дръпнаха настрани, разтваряйки ризата. Разлетяха се копчета.С оголени гърди и корем Джак се почувства слаб и уязвим. Превръзките на Лорна върху раните му изпъкваха рязко на голата му кожа.
Ръцете разкъсаха и тях заедно с косъмчета и коричка. Джак трепна, но не понечи да оттласне съществото. По корема му потече струйка свежа кръв.
Отляво Мак изруга под нос, без да сваля ръцете си.
Отдясно Брус беше останал приклекнал. Срещу двамата му другари стоеше глутница дребни вълци. Джак видя как погледът на Брус се стрелка към оръжието на земята и го предупреди през зъби:
- Недей.
Брус се подчини, но погледът му не се откъсна от карабината. Беше готов да се хвърли към нея при най-малката провокация. Джак не можеше да позволи да се случи подобно нещо.
Човекът-звяр пред Джак наклони глава, отново се наведе напред и подуши струйките кръв по гърдите му, вдишваше дълбоко и дълго. После дръпна назад малката си глава. Очите му бяха леко притворени, сякаш оценяваше миризмата дълбоко в себе си. Джак забеляза, че останалите правят същото. Дори очите на котката се притвориха.
За момент и неговите ноздри се изпълниха с миризмата на кръв - толкова силна, че почти го замая. После миризмата изчезна.
Лицето на оглеждащия го отново се надигна към неговото. Ръцете му сграбчиха раменете му и го смъкнаха надолу, докато Джак не се озова нос срещу нос с получовека. Долови миризмата на вонящото му тяло, забеляза всяка мигла, чу дрезгавото му дишане. Пръстите продължаваха да стискат раменете му. Джак усещаше грубата сила на хватката.
Но онова, което изцяло привличаше вниманието му, бяха очите.
Зениците се разшириха. Джак имаше чувството, че гледа в дълбок черен кладенец. Имаше чувството, че е бездънен - но това изобщо не означаваше, че е празен. Нещо странно и непознато се взираше в него.
Шумът в главата му стана толкова силен, че заплашваше да спука черепа му. Сякаш мозъкът му се мъчеше да се измъкне през ушите му. Докато го заливаше вълната на агонията, зрителното му поле внезапно се стесни, докато не му се стори, че е увиснал над бездънна пропаст.
Остана уловен там за момент, след което съществото го бутна назад и Джак се блъсна в едно дърво. Налягането в черепа му отслабна до глухо пулсиране.
Създанието се обърна и се отдалечи. Другите зверове също се обърнаха като един и изчезнаха в гората.
Джак остана да стои, неподвижен и разтреперан.
Какво се бе случило, по дяволите?
Съществото, което беше стояло пред него, погледна назад, преди да изчезне. Студените очи го изгледаха, после погледнаха пушката в краката му. Посланието бе ясно.
Мак се запрепъва към Джак.
- Сега какво, шефе?
Джак се наведе и взе оръжието си.