- Отиваме с тях.
- Какво? - ужаси се Брус. - Ще ни разкъсат на парчета.
Джак знаеше, че в думите на другаря му има нещо вярно. За момента беше минал някакъв вид тежко изпитание. Не знаеше що за изпитание беше - и преминаването му бе колкото облекчаващо, толкова и плашещо.
Но в същото време изобщо не се заблуждаваше. Това не бе топло приемане. Просто имаха общ враг. Нищо повече. Спомни си студеното внимание и разбра, че това примирие ще продължи само колкото войната.
След това... щеше да свърши.
- Да вървим - каза Джак.
Успяха да направят само няколко крачки, когато от другия остров се чу трясък на автоматична стрелба. Джак се втурна към края на гората. Между клоните успя за пръв път да види вилата на другия остров.
От бетонния бункер на покрива й стреляше картечница. Оръжието обаче не беше насочено към тях, а стреляше към залива, който все още беше скрит зад възвишението на другия остров.
Джак знаеше каква е мишената на свирепия бараж.
Катерът на братята Тибодо.
52.
Дънкан стоеше пред прозорците в управлението на охраната. Отгоре тежката картечница трещеше от бункера и бронираните стъкла на прозорците вибрираха. Далеч долу куршумите оставяха във водата бродерия, която наближаваше димящия катер в залива.
Още при първия знак за беда катерът беше дал газ и се бе насочил към брега. Носът му се вдигна високо, избутан от водата от някакви мощни двигатели, много по-мощни, отколкото можеше да се очаква от обикновен рибарски съд. Това наблюдение се потвърди, когато първите куршуми улучиха бордовете на катера и отскочиха, без да му причинят вреда.
Явно корпусът на съда бе подсилен с броня. Контрабандистите на оръжие и други стоки често маскираха бойните си съдове като обикновени рибарски катери. Тежката картечница на вилата можеше да разкъса лека броня и дори да свали бавно летящ самолет, но сега разстоянието и ъгълът на стрелба бяха неподходящи.
После се случи нещо странно.
От кърмата на катера във водата бе спуснат зодиак, който полетя като черна ракета напред.
Тежката картечница отново намери основната си мишена и куршумите улучиха носа. Бронираният съд рязко зави и тръгна странично, като оголи борда си, за да защити малкия зодиак. Куршумите рикошираха от корпуса, после откосът продължи нагоре към мостика. Стъклата на прозорците се пръснаха на парчета. Мъже се проснаха по корем на палубата.
Зодиакът летеше към северния край на залива и подскачаше на вълните. Охраната по плажа откри огън. От лодката отговориха със стрелба, последвана от димна опашка. Ракетата улучи плажа и експло- дира, като вдигна висок фонтан пясък и направи на трески една палма.
Охраната се пръсна, а лодката продължи да лети по водата, сякаш се опитваше да заобиколи и да се насочи към пясъчната ивица, свързваща двата острова.
Преди Дънкан да успее да прецени заплахата, се появи по-сериозен проблем.
Някакъв мъж излезе на палубата на риболовния катер, опрял на рамото си някакво дълго оръжие. Коленичи и го насочи към вилата.
„Шибано копеле...“
Задната част на оръжието избълва дим и Дънкан се дръпна от прозореца. Ракетата полетя право към него - или по-скоро към картечницата над него. Така или иначе, той нямаше никакво желание да остава тук.
Хвърли се към вратата.
Лорна стоеше замръзнала с Малик и Бенет в детското отделение. Момиченцето в ръцете и се бе вкопчило в яката на блузата и и трепереше. Изведнъж стрелбата спря, но след секунди се чу взрив, който бе като ритник в корема. Макар и заглушена от скалата, експлозията разтърси стените.
Всички затаиха дъх, после едно дете заплака. За секунди плачът се подхвана от останалите. Детегледачката - закръглена жена с азиатски черти, най-вероятно китайка - напразно се опитваше да ги успокои. Момичето в ръцете на Лорна скри мъничкото си лице в рамото и и продължи да трепери.
- Нападнати сме - каза Малик.
- Стойте тук. - Бенет тръгна към вратата, но не беше направил и две крачки, когато тя рязко се отвори и нахълта Конър.
- Сър, добре ли сте?
- Какво става?
- Командир Кент се обади по радиото. Катерът в залива откри огън по нас. Командир Кент смята, че са пирати.
„Пирати?“ - удиви се Лорна. Беше чувала от Кайл истории за скитащи банди мародери, които кръстосваха водите на Мексиканския залив и отвличаха кораби или разграбваха селища по крайбрежието. Веднъж нападнали дори нефтена платформа.
Бенет тръгна към вратата.
- Заведете ме при Дънкан.
- Каза да ви задържа всички тук.
- Глупости. Не съм малко дете, че да се крия в някаква дупка.
Малик застана до шефа си.
- Ако има проблем, трябва да се върна в лабораторията си, за да прибера вирусните образци в случай, че ситуацията ескалира. Ако изгубим образците, губим всичко.