Конър прекрачи прага и се насочи първо към банята. Лорна видя как ръката му посяга към пистолета на кръста му. Палецът откопча кобура.
- Не ме бави! - извика Конър. - Излез и всичко ще свърши бързо и безболезнено.
Лорна изтръпна. Нищо не можеше да направи. Нямаше къде да бяга.
Джак вървеше през гората към пясъчната ивица, която свързваше двата острова. Мак и Брус го следваха от двете му страни. От време на време отпред се мяркаха смътни фигури, някои големи, други малки - истинска жива маса, стичаща се по склона, набираща скорост и ставаща все по-голяма. Всички се носеха към сухопътния мост.
Накрая гората се смени от разпръснати палми и ивици пясък. Тук светлината бе по-силна и ослепителните лъчи на потъващото зад хоризонта слънце се отразяваха от водата.
От сенките пред тях се отдели някаква фигура. Бе създанието, което се беше изправило пред Джак - той го позна по липсващото ухо и покритото с белези лице. Посочи с ръка към открития плаж.
Джак забърза и го настигна. Моментално разбра причината за тревогата му.
Висока ограда с бодлива тел отгоре преграждаше пътя. От другата страна имаше генератор.
„Електрифицирана е“ - помисли Джак.
Някакво движение оттатък оградата привлече вниманието му. Едва сега забеляза изтеглената на брега лодка. В сенките се криеха някакви фигури - но дали бяха приятели, или врагове?
Имаше само един начин да разбере.
Докато излизаше на открито, забеляза алени петна по пясъка от другата страна, сякаш някой беше влачил трупове. Планът на атаката предвиждаше Ранди да го чака на сухопътния мост. Зодиакът приличаше на онзи от катера на Тибодо, но ясно се виждаше, че е бил улучен.
„Оцелял ли е някой?“
Джак излезе под лъчите на слънцето. Държеше пушката насочена напред и пристъпваше предпазливо, готов да отскочи назад.
- Джак! - извика някой.
Ранди се появи от другата страна, размахал пушка над главата си. Джак свали оръжието.
„Слава Богу!“
Облекчението му не продължи дълго. Отдясно се чу рев. Малък двуместен скутер се появи зад близкия нос и се понесе към пясъчната ивица. Войникът до човека, който го караше, се изправи и опря карабината върху предното стъкло.
Дулото проблесна и куршумите се забиха в пясъка и продължиха към краката на Джак. Той ce метна назад под прикритието на гората. От другата страна на оградата Ранди направи същото.
Втори скутер се появи с рев от другата страна на провлака. Двете лодки започнаха да обикалят покрай него. Преминаването на ивицата вече бе невъзможно.
Джак се взираше в двете кръжащи акули. Даде си сметка, че планът му се проваля. Някой беше разбрал за опита им да се промъкнат изотзад. И сега стоварваха брадвата, за да прережат достъпа и да разделят групите им. Елементът на изненада беше изгубен.
След миг една мисъл събуди друг страх у него.
Оцеляването на Лорна зависеше от бързото и измъкване. Всяко забавяне означаваше смърт. Пръстите му се стегнаха около пушката.
„Дали вече не е твърде късно?“
Лорна клечеше зад леглото. Страхът стягаше гърдите и. Чу как Конър тресна вратата на банята.
Още малко и щеше да дойде да провери спалното.
Докато се мъчеше да измисли нещо, от дневната се чу внезапен писък, изпълнен с ужас.
- Шибани маймуни... - изруга Конър.
Сърцето и се сви. Кучият син явно беше открил някое от скрилите се там деца. Писъкът премина в изпълнено с болка стенание. Конър отново се появи при вратата. Беше вдигнал едно момченце за врата. Детето се мяташе и задушаваше, риташе с крака, устата му беше отворена в безмълвен вик.
Лорна усети как притиснатите в нея деца се разтреперват още по-силно - споделяха страданията и ужаса на момчето.
Конър опря пистолета в корема на детето.
- Полк, веднага излизай или ще накарам тази маймуна да страда заради теб!
Лорна бе прекалено зашеметена от жестокостта му, за да реагира.
Конър изчезна от поглед - продължаваше да я търси.
„Сега или никога!“
Лорна не можеше да остави детето да умре заради нея. Трябваше да прекрати това, дори с цената на собствения си живот. Понечи да се надигне, но малките ръце я сграбчиха и я задържаха долу. В действията на децата имаше нещо повече от страх да не бъдат изоставени.
Преместиха ръката и върху краката на леглото. Лорна пипнешком установи, че леглото е на колела. Всички легла бяха на колела, за да могат при необходимост да се пренареждат.
Нужна и беше секунда, за да разбере.
Вдигна закопчалките на колелата и се премести зад леглото. Намери опора за краката си и натисна. Нужно беше известно усилие, за да го помръдне. Металното легло - или по-скоро клетката на колела - беше тежко и тромаво. Колелата изскърцаха, но това вече нямаше значение.