Но преди да напуснат траулера, Джак се нуждаеше от още отговори... и по-точно за най-непосредст- вената заплаха.
- Имаш ли представа къде може да е отишъл ягуарът? Може ли да се е удавил по време на бурята?
- Едва ли. Големите котки не се страхуват от водата, а специално ягуарите са добри плувци. Освен това водите тук са плитки. Би могъл с лекота да преплува от остров на остров, като си почива по пътя.
- Значи според теб би могъл да стигне чак до сушата.
- Ягуарите обикновено имат територии с площ около сто и петдесет квадратни километра. Тези острови са прекалено малки за тях. Би трябвало да е продължил напред.
- Ами малкото? - Джак кимна към животинчето в обятията на Лорна. - Една майка би ли изоставила толкова лесно потомството си?
- Малко вероятно е. Ягуарите полагат големи грижи за малките си. Кърмят ги до шестмесечна възраст и се грижат за тях, докато не навършат две години. Но освен това са и практични. Това коте е болно. Ягуарът обикновено ражда две или три малки. Подозирам, че в клетката е имало и друго. Майката е взела по-силното от двете и е изоставила по-слабото, за да може самата тя да оцелее.
- Значи с нея има и малко. Това би трябвало да я забави.
- Както и да я направи по-опасна. Майката ще защитава агресивно последното си дете. - Лора се намръщи. Нещо я беше разтревожило. Тя посочи кървавата следа по стълбите. - Което поражда друг въпрос. Къде са труповете? Къде е екипажът на кораба?
- Няма ги тук, няма ги и на острова - отвърна Джак.
- Претърсихме всичко. По следите от кръв решихме, че екипажът е бил от четирима души. Може би телата са били пометени през борда от бурята.
- Или са били завлечени през борда.
- Завлечени? От котката ли?
- Като се има предвид кръвта по стълбите, онова тяло не е било пометено от вълна. Котката явно го е измъкнала от трюма.
- Но защо?
- Добър въпрос. Котките често скриват плячката си, за да запазят месото, дори качват жертвите си по дървета. Но ако това е невъзможно, обикновено просто оставят телата да гният и продължават нататък. - Лорна се намръщи. - А това поведение... е нетипично. Ако съм права, то показва необикновена хитрост, сякаш женската се е опитвала да прикрие следите си.
Погледите им се срещнаха. Джак забеляза тревогата в очите й.
- Може би прекаляваш с тълкуването - опита се да я успокои той. - Снощи силата на бурята беше почти ураганна. Може би котката и телата са били пометени в Залива от вълните.
- Има само един начин да разберем.
- Какъв?
Лорна скочи от зодиака на пясъчното дъно край съседния остров. Беше оставила обувките си в лодката и бе навила крачолите си до коленете.
Джак вървеше до нея, насочил цялото си внимание към неравния пясък и гъсталака блатни кипариси пред тях. Той също бе бос, но беше преметнал обувките си през рамо в случай, че се наложи да навлезе във вътрешността. На другото му рамо имаше карабина Д4. Ако бе оцеляла в бурята, котката най-вероятно вече бе стигнала сушата и Джак нямаше намерение да поема никакви рискове.
По предложение на Лорна бяха слезли на най-близкия остров.
- Котката би трябвало да дойде най-напред тук по пътя си към сушата - убедено каза тя, докато се изкачваше по плажа. - Трябва да потърсим.
- Какво?
- Следи. Трябва да се качим над линията на при- боя. Трябва да се оглеждаме и за изпражнения, урина, одрани дървета.
- Зная как се проследява дивеч - каза Джак. - Но ако котката е подминала острова?
- Ще претърсим следващия. Не може да стигне далеч без почивка. Борбата и бягството са си казали своето. Адреналинът в крайна сметка намалява. Все трябва да спре някъде, за да си поеме дъх.
Тръгнаха покрай линията на прибоя. Оглеждаха пясъка мълчаливо. Дневната жега бе като задушаваща пелена. От снощната буря в небето бяха останали само няколко облачета. Потта се стичаше по гърба на Джак и се събираше на колана му.
- Там - изведнъж каза Лорна.
И забърза нагоре по пясъка към един висок блатен кипарис. От клоните му висеше испански мъх. Част от него беше разкъсана, сякаш нещо голямо бе минало през завесата.
- Внимавай! - предупреди я Джак, хвана я за ръката, дръпна я назад и вдигна пушката. - Нека първо проверя.
Предпазливо приближи дървото и повдигна с цевта раздрания мъх. Огледа земята, после и клоните. Изглеждаше чисто.
- Виж пясъка около ствола - обади се Лорна до него. Не се беше подчинила на командата му да остане назад.