- Идвам! - извика тя. - Не стреляй!
С мъка избута леглото от редицата и го подкара по прохода в центъра към вратата. Напрегна се, за да набере скорост. Сякаш усетили нуждата , малките тела изпълзяха от скривалищата си и забързаха към леглото. Ръчички сграбчиха металните крака и забутаха с изненадваща сила.
Част от съзнанието и се мъчеше да проумее какво става. Самата тя изобщо не си бе помисляла да използва леглото като таран. Но страхът е силен мотиватор, а нуждата - майка на всяко изобретение. Прекарано през съчетания разум на уплашените деца, всичко това се превръщаше в средство за защита.
Под общите им усилия леглото полетя още по-бързо.
Конър се появи отново, гледаше право към вратата на спалното.
Лорна излетя от помещението с тарана си, буташе с цялата си сила и се молеше наум. Очите на Конър се разшириха от изненада. Нямаше време да отскочи, така че хвърли момчето настрани и стреля напосоки към нея.
Тя се сниши и куршумите рикошираха от стоманената предна табла. В следващия миг таранът удари Конър право в гърдите и той отлетя назад, размахал ръце. Падна по гръб и пистолетът се плъзна по линолеума.
Лорна не спря, а като използва набраната инерция, блъсна леглото към Конър и щом предните колела удариха тялото му, повдигна задната част и преобърна леглото върху него.
Метна се настрани и грабна пистолета. Беше изненадващо тежък. Насочи го към Конър, но той не помръдваше. Само едната му ръка потръпна леко.
Лорна се огледа.
Нужно й бе известно време, за да осъзнае, че е свободна - и въоръжена.
Децата се събраха наблизо, вперили погледи в нея. Лорна прочете надеждата в очите им, наред с остатъците от страх. Не можеше да ги изостави.
- Да вървим - каза тя и тръгна към вратата.
Децата я последваха. Доверяваха й се напълно.
Лорна се молеше доверието им да не се окаже напразно.
54.
- Какъв е планът оттук нататък? - попнта Бенет.
„Добър въпрос“ - помисли Дънкан. Поклати глава. Все още преценяваше, опитваше се да проумее странното естество на атаката. Усещаше как постепенно започва да губи контрол.
С Бенет стояха пред редицата монитори в командния център на охраната. Някой бе покрил мъртвия дежурен с одеяло. Друг компютърджия се опитваше да получи картина от останалите камери. Дънкан продължаваше да следи на екрана картината от камерата на сухопътния мост.
Двата скутера патрулираха от двете страни на пясъчната ивица. Дънкан ги беше изпратил веднага след като позна кейджъна от Делтата. И добре, че го направи. Преди малко беше видял как от гората от другата страна на оградата излиза някакъв мъж.
Това бе толкова невъзможно, че още не можеше да дойде на себе си.
По облеклото и екипировката можеше да се съди, че е един от мъжете, които бе забелязал по-рано в гората. Групата по някакъв начин бе оцеляла и бе прекосила острова, за да стигне до моста. Но как беше възможно това?
Отговорът дойде, когато компютърджията се изправи зад конзолата и изтри длани в престилката си.
- Компютърът ще рестартира всеки момент проследяващия софтуер.
И наистина, един от съседните екрани светна в синьо, след което показа картата на другия остров.
- След малко ще започне да улавя сигнатурите - добави техникът.
Докато гледаха, на екрана започнаха да се появяват малки червени светлинки, отбелязващи местоположението на всяко животно. Броят им ставаше все по-голям и по-голям.
Дънкан изруга.
Бенет го погледна, после отново се обърна към екрана.
- Това не е на добро.
Вместо да са разпръснати неравномерно из острова, както обикновено, всички светлинки се бяха скупчили в началото на сухопътния мост. Цялата менажерия се беше събрала там. Причината за това можеше да е само една.
- Ще се опитат да пробият бариерата - каза Дънкан.
- И не знаете кой е онзи непознат? - попита Бенет. - Онзи, който е с тях.
- Не. - Беше смаян, че мъжът е оцелял. - Но явно е на страната на онези, които дойдоха със зодиака. Обзалагам се, че е някакъв опит да спасят доктор Полк.
Това беше единственото смислено обяснение. Дънкан вече беше обяснил на Бенет за кейджъна с бейзболния каскет.
- Ако властите ги подкрепяха - продължи той, - реакцията им щеше да е по-силна. Бойни кораби и хеликоптери. Мисля, че това е по-скоро разузнавателна експедиция. Да разберат дали доктор Полк е все още жива. Но кой знае колко дълго ще продължи това? Властите може би вече пътуват насам.
- Какво предлагате?
- Политика на изгорената земя.
Очите на Бенет се разшириха. Погледна към Дънкан за повече разяснения.