- Щом тези кучи синове знаят за Изгубения рай, скоро ще научат и други. Изгубили сме контрол. Вече сме твърде оголени. Ще трябва да приемем тази реалност и да се справим с нея агресивно.
- Колко агресивно?
- Евакуираме се, изгаряме и двата острова до основи, избиваме всички. Не оставяме никаква следа. Щом не са в състояние да ни проследят, ще можем да започнем някъде другаде. Вярно, ще е сериозен неуспех, но поне няма да сме съвсем извън играта.
Бенет въздъхна примирено. Погледна през разбитите прозорци и промълви:
- „Тогава Бог го изпъди от Едемската градина“.
- Сър? - подкани го Дънкан.
Последва нова въздишка.
- Разбирам ви. Нямаме друг избор. След всички проблеми тук едно ново начало може и да е за добро. Можем да сме готови на площадката за излитане след петнайсет минути.
- По-добре десет - настоя Дънкан.
- Ами доктор Полк?
- Вече се погрижих за този проблем.
Бенет изглеждаше притеснен, но щеше да го преживее. Дънкан получаваше много пари именно за да взема трудните решения и да ги изпълнява.
- Какъв е непосредственият план за действия? - смени темата Бенет.
Дънкан кимна към екрана.
- Да затворя задния вход. Да се погрижа да нямаме повече изненади по време на евакуацията. Изпратих екип да направи засада на групата от зодиака. Ще ги заклещят при оградата и скутерите.
- А онези от другата страна?
Дънкан се загледа в струпването на червени точки на монитора. Време беше да се сложи край на проваления експеримент на Малик, да бъде заличен до основи. Като предпазна мярка беше заложил по целия остров напалмови заряди. Повече от сто. Огнената буря щеше да унищожи всичко живо само за минути. Всеки, който се опиташе да избяга, щеше да бъде свален от стрелците в скутерите.
Бръкна в джоба си и извади радиопредавател. Беше го взел от сейфа в кабинета си, преди да се качи тук. Върху устройството имаше два светещи бутона.
Единият задействаше скритите заряди на другия остров.
Вторият щеше да взриви двете бомби, вградени в инфраструктурата на вилата - една в горната част, а другата - в подземната лаборатория. Със своите четиридесет и четири тона тротилов еквивалент бомбите щяха да разрушат горната част на острова и буквално да го изтрият от картата.
Но това трябваше да почака.
Вдигна предпазното капаче на първия бутон.
Бенет зяпна предавателя.
- Какво? Нима ще взривите другия остров сега?
- Точно сега е моментът.
Дънкан натисна бутона.
„Един проблем по-малко“.
55.
Джак усети треперенето под краката си. После тътенът достигна до него. Беше толкова силен, сякаш земята се разцепваше. Обърна се и видя как върхът на острова изчезва в спирала от пушек и огън. Последваха нови взривове, един до друг.
Бум, бум, бум...
Пламъците изригваха по острова в спускаща се спирала, адският вихър се разрастваше, настъпваше към плажа. В небето се издигна кула черен дим. Джак усети характерната миризма на напалм.
„Подпалват целия остров!“
Мак дотича до него.
- Сега какво?
Брус пое нещата в свои ръце. Оставането в гората означаваше сигурна смърт. Единственото спасение бе провлакът. Брус се хвърли към откритата ивица и затича снишен. Откри огън по единия скутер, но непрекъснатото движение и хаотичните завои превръщаха лодките в невъзможни мишени. Куршумите, които все пак ги достигаха, отскачаха безобидно от бронираните им корпуси.
От брега откриха ответен огън. Пясъкът около Брус експлодира, после един куршум го улучи в рамото и го завъртя като пумпал. Пръски кръв полетяха във всички посоки.
„Мамка му...“
Вятърът се смени и горещият пушек лъхна към тях. Острата миризма на напалм изгори дробовете на Джак. Нямаше друг избор освен да изтича при Брус, който се беше надигнал на едно коляно и продължаваше да стреля.
Мак тичаше до Джак и стреляше по другия скутер.
Зад тях огнената стихия се носеше към брега.
Експлозиите гърмяха все по-близо и по-близо.
От другата страна хората на Ранди също откриха огън, но стрелбата им не се увенча с успех. Бяха притиснати от двете страни и бе невъзможно да прекосят сухопътния мост. Щяха да ги свалят още преди да са стигнали до оградата.
Джак награби Брус, готов да го помъкне обратно.
„Но накъде?“
Докато се обръщаше, един от зарядите се взриви в гората само на няколко метра от тях. Дърветата разцъфнаха в огнени колони. Ударната вълна събори Джак по гръб и пламъците го облизаха. Димът го задушаваше.
Мак се втурна към него и го избута към водата. Един откос избродира пясъка до рамото му и едва не му отнесе главата.