Озовал се наполовина във водата, Джак осъзна суровата истина.
Нямаше спасение.
От командния център Дънкан гледаше как напалмовите заряди се взривяват на върха на острова и продължават по спирала надолу към брега, превръщайки всичко по пътя си в огнена пепел. При разполагането на зарядите ги беше нагласил да се задействат последователно, за да се постигне максимален разрушителен ефект.
Усмихна се, докато наблюдаваше как тримата мъже се мъчат на пясъка, заклещени между огъня и куршумите.
Бяха обречени.
Бенет, който стоеше до него, направи крачка назад. Беше видял предостатъчно.
- Мили Боже...
„Бог няма нищо общо с това“.
Зарядите продължаваха да експлодират в огнени вихри, засилваха неумолимо пълзящия към водата пожар.
Дънкан гледаше унищожението, изпълнен с доволство. И изведнъж забеляза някакво движение в гората. На откритото изскочиха фигури. От голите им тела беше ясно, че са липсвалите досега местни обитатели. Усмивката му стана по-жестока. Явно в гората им бе станало горещичко.
Но нямаше да намерят избавление на откритото.
Въпреки това нещо в поведението им задейства някаква аларма в него. Бяха само четирима. Къде бяха другите?
Наведе се към екрана.
Какво бяха намислили?
Седнал във водата, полузамаян, Джак забеляза движение покрай обвитата в дим гора. Четири хоми- нида излязоха на откритото, разделиха се по двойки и тръгнаха от двете страни на ивицата.
Всяка двойка мъкнеше прашка от сплетени палмови клони. В прашките имаше черни метални туби, приличаха на малки бъчонки. Двойките завъртяха прашките и запратиха снарядите си.
Тубите се запремятаха във въздуха.
По една към всеки скутер.
Докато летяха, цялото зверско войнство изскочи от гората и се понесе по пясъчната ивица - мъже и жени, големи котки, свирепите подобни на вълци кучета. Джак не успя да разпознае някои от създанията. Нещо гигантско с ноктести лапи притича на подскоци покрай него. Последваха го други.
Последният напалмов заряд стигна до брега и избухна в огнена стена. Джак се хвърли във водата, за да не изгори. Обърна се и видя как една от летящите туби пада към скутера. Пъргавата лодка бързо зави настрани.
Но точността не бе необходима.
Тубата експлодира във въздуха.
Зад себе си Джак чу втори взрив.
Горящият напалм се посипа в морето и върху скутера. Хората се превърнаха в пищящи живи факли. Джак се обърна. Другият скутер също гореше.
Потресен, Джак седна във водата. Създанията явно бяха изкопали два от зарядите край брега, бяха изчакали взривовете да приближат достатъчно и бяха хвърлили бомбите, за да се взривят в точния момент.
Но не цялата тази мрачна армия се измъкна невредима.
Изостанал зад другите тигър изскочи от взривената гора. Тялото му гореше и той бягаше, следван от огнена диря. Заслепен от болка и ярост, тигърът полетя право към Джак.
Той се метна под ноктите му, разминавайки се на косъм с изкормването.
Огнената котка се хвърли навътре в плитчините - и внезапно водата под нея изригна. Тялото на тигъра полетя високо, разкъсано на части от колоната морска вода и кръв.
Нещо ужили Джак по лявата ръка. Той погледна. От бицепса му стърчеше тънко острие. Разпозна шрапнела. Флешет. Кучите синове бяха минирали и морското дъно.
Джак рязко издърпа острието и несигурно се изправи, олюляваше се. Трябваше да продължат напред. Обърна гръб на пламтящия остров и тръгна към другарите си. Гърбът на якето на Мак представляваше овъглен парцал. Лявата ръка на Брус кървеше.
Но бяха живи.
Джак посочи глутницата зверове. Проехтяха изстрели - три от създанията носеха карабини. От оградата се посипаха искри, след което порталът се отвори.
Най-сетне пътят пред тях беше свободен.
Дънкан смаяно гледаше как тъмното множество се носи по сухопътния мост. Не можеше да повярва на очите си. Гадините бяха унищожили хората му със собствените му напалмови заряди.
Наполовина запленен, наполовина ужасен, Дънкан наблюдаваше как един от маймуночовеците вдига карабина и стреля по камерата.
Мониторът угасна.
Дънкан се обърна към Бенет.
Възрастният мъж бе блед като призрак.
- Нищо не може да ги спре.
- Няма значение - увери го Дънкан. - Няма да намерят убежище тук. Придържаме се към плана си. Докато си пробият път през защитата ни, ние отдавна ще сме заминали.
- Какво имате предвид?
Дънкан взе предавателя от масата. Единият бутон бе угаснал, но другият все още светеше, готов да задейства заложените тук мощни бомби.
- Ще наглася устройството да взриви вилата след половин час - каза Дънкан. - Това ще ви даде време да вземете Малик и да стигнете до площадката за хеликоптери. Вече съм уведомил пилота. Когато стигнете до върха, машината ще е готова за излитане.