- Господи, Джак! Горещ си като състезателна кола през юли. И изглеждаш полумъртъв. Не, вземам си думите назад. Изглеждаш като ходещ мъртвец.
Джак не възрази. Зрението му продължаваше да е стеснено. Главата му пулсираше с всеки измъчен удар на сърцето. А най-тревожното бе, че и двете му ръце бяха станали странно безчувствени.
Но поне беше успял да стигне до другия остров.
При това със съюзници, колкото и странни да бяха.
- Какво им стана? - попита Кайл.
Братът на Лорна стоеше недалеч от тях с един от братята Тибодо. Ти-Боб беше дошъл с Ранди, а Пейот бе останал на катера. Кайл притискаше гипсираната си ръка към гърдите си. Беше увил гипса с тиксо, за да го запази сух, а с другата си ръка стискаше пистолет. Доколкото можеше да се съди по това как го държеше, явно бе запознат с оръжията.
Другите двама - чернокожи братовчеди на Тибодо - също се криеха в гората, въоръжени с пушки и брадви, затъкнати в коланите.
Погледите на всички бяха приковани към зверовете, криещи се в сенките с тях.
- Защо спряха така изведнъж? - попита Кайл.
Джак се огледа. Слънцето беше потънало зад хоризонта и гората тъмнееше. Светлината от горящия остров зад тях караше всички сенки наоколо да танцуват.
Въпреки това лесно можеше да долови онзи, когото наум бе кръстил Белега, несъмнения лидер на дивата армия. Обикновено енергичната му фигура бе замръзнала на място - както и всички останали, хора и зверове.
Само преди малко екипите на Джак и Ранди се срещнаха в гората. След като се справи с първоначалния шок на хората на Ранди, Джак бе настоял да продължат, да се възползват от временното преимущество след атаката по суша. Но цялата мрачна армия просто бе заковала на място, замръзнала в различни пози.
Белега стоеше с наклонена глава, сякаш заслушан в песен, която можеше да чуе единствено той. Същото като че ли се отнасяше и за останалите.
Преди Джак да успее да разбере какво става, Белега внезапно се обърна към него, изгледа го със студените си черни очи... а после цялата група изведнъж тръгна отново, без никой да дава сигнал.
Преди да продължи, Белега се обърна към един от своите - също човек-звяр, еднорък, чиито белези изглеждаха по-лоши и от неговите. Изглеждаше по-възрастен и повечето от белезите му бяха прави, вероятно следи от хирургически експерименти. Джак забеляза метална чиния, закрепена на гърдите му като някаква груба броня.
Белега го докосна по рамото, двамата се спогледаха за миг, след това едноръкият се обърна и затича към гората.
Без никакви обяснения Белега продължи нагоре по склона.
Малки и големи зверове се пръснаха в широка верига, която покриваше целия склон. Четири котки се движеха от двете страни, фаланга вълци-кучета водеше, а гигантското, подобно на ленивец създание подскачаше до тях. Джак за първи път забеляза и три черни лисици с размерите на добермани. Движеха се толкова бързо, че приличаха по-скоро на сенки, отколкото на същества от плът и кръв.
След миг изчезнаха сред дърветата.
Десетина мъже и жени на Белега вървяха редом с животните, понесли груби оръжия - копия, сопи, каменни брадви. Трима бяха въоръжени с карабини.
Джак тръгна след тях - все пак те познаваха пътя по-добре от него. Но този път нямаше да е лек.
Бяха изминали по-малко от трийсет метра, когато в гората пред тях затрещяха изстрели. Огънят от дулата освети сенките. Трасиращи куршуми пронизаха тъмната гора.
Засада.
Предните редици започнаха да падат.
Един куршум изсвири покрай ухото на Джак.
Той приклекна зад едно дърво.
На крачка от него Кайл събори Ранди на земята - в последния миг. Куршумът перна козирката на каскета му и той отлетя от главата му.
Ранди изруга, когато Кайл се претърколи от него, но проклятието не беше насочено към брата на Лорна.
- Това ми беше любимата шапка.
- Ще ти купя нова, ако си затваряш устата - обеща му Кайл.
Ранди погледна хлапето, сякаш едва сега го преценяваше за първи път. Над главите им засвистяха още куршуми. Двамата изпълзяха настрани до една скала и се скриха заедно зад нея.
Джак беше изгубил от поглед Мак и Брус, но автоматичната стрелба наблизо показваше, че са добре. Вдигна пушката, готов да щурмува хълма.
И тогава започнаха писъците.
Без да обръща внимание на нищо, мрачната армия не беше забавила ход. Използваха труповете на падналите като кървави щитове и пометоха позициите на снайперистите. Неестествената тишина на атаката им беше ужасяваща.
Стрелбата се засили, но в нея вече се долавяше паника.
Някакъв камък се затъркаля и заподскача надолу по склона. Когато мина покрай Джак, той с ужас видя, че всъщност е глава с каска.