- Няма да те лъжа, Едуард. Най-малкото заслужаваш да съм честен с теб. Островът ще бъде взривен след около седемнайсет минути.
Едуард направи неуверена крачка към него. Пистолетът в ръката му трепна от изненадата.
- Какво?!
Лорна бе не по-малко втрещена. Вече разбираше защо се бяха разбързали толкова.
- Не се безпокой - каза Малик. - Делото ти няма да отиде на вятъра.
Едуард насочи пистолета към двамата мъже.
- Вземете ме с вас.
- Боя се, че е невъзможно. Няма място. Особено сега. Образците ни трябват.
Малик рязко се изправи. В ръката му като по чудо се бе появил малък пистолет с перлена дръжка. Насочи го в лицето на Едуард и стреля.
Гърмежът бе толкова силен, че ушите на Лорна писнаха.
Едуард рухна назад като отсечено дърво.
Дори Бенет ахна от хладнокръвното убийство.
Малик се обърна към шефа си, но пистолетът му беше насочен към Лорна.
- Всеки от нас може да вземе по един екземпляр. Двойка за разплод ще съкрати работата ни най-малко с година.
Бенет си погледна часовника. Знаеше, че няма време за спорове.
- Избери кои и да вървим - изръмжа той.
Погледът му се спря за момент върху Лорна. Вината, която се мярнала преди миг, сега ясно се чете ше в очите му. Лорна предположи, че по принцип е стоял настрана от мръсната работа и нарочно си е затварял очите за кървавата реалност на проекта. Но тази невинност вече бе невъзможна.
Това обаче не можеше да се каже за Малик. Той работеше тук от самото начало и ръцете му бяха в кръв до лактите.
- Боя се, че и вас ще трябва да ви оставим тук, доктор Полк. Ще можете да се радвате на свободата си... - Малик си погледна часовника - още петнайсет минути.
Наведе се, сграбчи едно момче над лакътя и го вдигна във въздуха.
- Ще ни трябва и женска. Вземете онази, Бенет.
И посочи с пистолета.
Бенет се наведе и нежно вдигна детето с една ръка. Погледът му отново се спря върху Лорна.
- Съжалявам...
Помещението се разтърси от силна експлозия.
Взривът вдигна Лорна във въздуха и я запрати на пода. Някаква горяща книга профуча пред носа и, оставяйки пепелна диря след себе си. Разхвърчаха се отломки. Лорна се помъчи да се надигне на лакът.
Децата бяха отхвърлени при отсрещната стена. Бенет и Малик лежаха проснати по очи.
Лорна се огледа за оръжие.
Тялото на Едуард се беше претърколило до една маса. Пистолетът не се виждаше никъде, но карабината все още беше преметната през рамото му.
Ако можеше да я достигне...
Но Малик вече се надигаше от пода.
Бенет се претърколи по гръб. Беше защитил момиченцето с тялото си и все още го държеше в обятията си.
Лорна запълзя към карабината... и изведнъж нещо огромно се хвърли през горящия вход и скочи на пода. Тя невярващо зяпна чудовищния тигър. Звярът изрева, оголил остри като саби зъби.
Малик запълзя назад като рак.
Бенет замръзна.
Лорна позна тигъра от камерата, показваща другия остров. Полудялата група там явно беше успяла да се освободи от затвора си и бе дошла да си отмъсти. Сега вече разбираше защо искаха да вдигнат целия остров във въздуха.
Зад тигъра се появиха още създания, изсипаха се от тунела към вилата. Димът и пламъците скриваха формите им, но някои вървяха изправени.
Малик беше стигнал до аварийния изход. Беше успял някак да задържи криогенния контейнер. Притисна го към гърдите си и побягна в тунела.
Бенет беше хванат в капан от чудовищната войска.
Един от хоминидите пристъпи напред. Едното му ухо липсваше, а лицето му бе покрито с белези. Лорна го позна от видеото. Беше онзи с бременната женска, която Бенет бе кръстил Ева.
„Това означава, че той е Адам“ - помисли тя.
Хоминидът пристъпи към Бенет. Държеше дълго копие.
Човекът не се опита да помръдне или да се бори. Нищо не можеше да направи.
Изведнъж децата се втурнаха напред, подобно на ято скорци, опитващи се да предпазят гнездото си. Скупчиха се около Бенет с момичето в ръцете му и закриха тялото му със своите.
Адам се извисяваше над тях. Зад него се появиха още хоминиди.
А после влезе и гигантски ленивец. Бяха изчезнали преди векове. Генетичният атавизъм се проявяваше в задните му крака. Козината от едната му страна беше опърлена до кожата и още димеше.
Големите му очи огледаха помещението, след което също се спряха върху купчината деца.
Бенет най-сетне се надигна, объркан не по-малко от Лорна от поведението на децата. Малчуганите продължаваха да стоят между него и чудовищата.
Малките им очи срещнаха погледите на възрастните.
Сякаш се водеха някакви безмълвни преговори.
Откъм избитата врата се чуха гласове. Полуоглушена от взрива, Лорна не успя да различи думите. Но като че ли говореха на английски.