Лорна понечи да възрази, но реши да си позволи този момент на егоизъм.
Прегърна майката на Джак и забързано влезе. Една сестра беше останала да наблюдава уредите. Лорна седна на стола до леглото. Беше прекарала нощта на същия този стол, държеше ръката на Джак, говореше му и се молеше.
Впери поглед в бледото му лице. Загледа как гърдите му се издигат и отпускат. Изпод чаршафите му излизаха всевъзможни проводници и тръби, свързани с мигащи и пиукащи инструменти. Наведе се и докосна ръката му.
- Джак...
Ръката му трепна - и сърцето и подскочи. Но дали това означаваше, че я е чул, или че пристъпите започват отново? Изпълнена със страх и надежда, Лорна стана, без да пуска ръката му. Наведе се над него и го загледа.
Гърдите му се надигнаха тежко, после той въздъхна.
Клепачите му потрепнаха и се вдигнаха, но очите му продължаваха да са разфокусирани.
- Джак - прошепна тя. Постави дланта на другата си ръка върху бузата му. - Моля те...
Той бавно премигна - веднъж, два пъти - и изведнъж Лорна осъзна, че я гледа.
- Здрасти - уморено прошепна Джак.
Тя стисна ръката му.
- Ти си здрасти.
Призрачна усмивка пробяга по устните му. Продължиха да се гледат мълчаливо. Очите му сякаш я изпиваха. После пръстите му се стегнаха около нейните с изненадваща сила. На лицето му се изписа съжаление.
- Онова, което казах... - започна той хрипливо. Гласът му бе дрезгав от изтощение, а може би и от още нещо.
Тя го спря. Разбираше вината, скрита в онези три думи.
Том го няма.
Призракът бе измъчвал живота и на двамата, но вече беше време да бъде освободен.
Лорна се наведе, целуна го леко по устните и прошепна тихо:
- Но ние сме тук. Има ни.
63.
Три месеца по-късно Джак летеше по канала с плъзгача на братовчед си. Вятърът развяваше косата му. Единственият му спътник - Бърт - седеше на носа с изплезен език и пляскащи уши. Джак управляваше лодката с непринудена лекота, като едва докосваше кормилото. Беше седнал високо в седалката - това му позволяваше да вижда над тръстиките и храстите.
Беше приятно да се измъкне от града и от Управлението. Беше му дошло до гуша от игли, рехаби- литационни процедури и психологически тестове. Ако не се броеше лекото остатъчно изтръпване в лявата му ръка и нуждата да взема таблетка слаб антиконвулсант всеки ден, възстановяването му бе пълно.
Въпреки това най-добрата терапия от всички можеше да се намери именно тук.
Отблясъците от обедното слънце бяха ослепителни. Джак вдиша дълбоко наситения въздух на делтата, тежък и влажен, наситен с мириса на солена вода и същевременно подсладен от аромата на острица и летни цветя.
Докато навлизаше все по-дълбоко в блатата, за пореден път се възхити на грубата и първобитна прелест на този обширен девствен район. Един белоопашат елен избяга на подскоци от рева на двигателя. Алигатори се напъхваха по-дълбоко в каналите. Еноти и катерици се стрелкаха по дърветата.
Джак взе поредния завой, намали и угаси двигателя.
Трябваше му момент насаме, за да събере мислите си.
Остави лодката да се полюшва във водата и се заслуша в живота около себе си. Някои смятаха блатата за пусто и тихо място. Нямаше нещо по-далечно от истината. Той затвори очи и се потопи в бръмченето на насекомите, хора на жабите, далечния рев на мъжки алигатор и трелите на хилядите птици, преплитащи се с всички останали звуци.
След събитията от изминалата пролет Джак често се възползваше от моменти като този, за да спре и да се възхити на чудесата около себе си. Сякаш се беше сдобил с нови очи. Всъщност всичките му сетива сякаш бяха станали по-възприемчиви. Не заради някакъв остатъчен ефект от заболяването му, а просто поради възродената му съпричастност към всичко живо.
Точно този момент бе особено важен за него.
Животът му беше на път да се промени по неведом за него начин и той трябваше да се приготви за това. Но в същото време усещаше, че времето го притиска.
Лорна го чакаше - тайно повикана тук при загадъчни обстоятелства - и той не смееше да я кара да чака по-дълго от необходимото. Тя имаше много работа в ЦИЗВО - новият център все още се строеше.
- По-добре да се размърдаме - каза той на Бърт.
Кучето тупна с опашка в знак на съгласие.
Джак пое дълбоко дъх, включи двигателя и отново полетя по ръкави и канали. Тук бе същински лабиринт, но той познаваше пътя наизуст. Плъзна се покрай един остров и стигна канал, който вървеше право към голяма къща от дървени трупи, построена наскоро след пожарите.
Понесе се право към пристана, в последния момент завъртя лодката настрани и спря безупречно до самия кей. Позната закръглена фигура с комбинезон и бейзболен каскет на щатския университет се надигна от стола си и му помогна да завърже плъзгача.