Бърт скочи на кея и поздрави посрещача като стар приятел.
- Крайно време беше да дойдеш, Джак. Малката кобилка започва да губи търпение. Вече си мислех, че ще се наложи да я връзвам. - С едно последно дръпване мъжът затегна въжето към стълба на кея.
- Благодаря, Джо. Къде е тя?
- Къде мислиш? - Махна към къщата и терена, известен до неотдавна като фермата за алигатори на чичо Джо. - Излезе със Стела и децата.
Лорна се взираше изумена. Гледката никога нямаше да и омръзне.
Стоеше на наблюдателната платформа над езерцата и дървените пътеки. На дървения парапет имаше запотена чаша лимонада. Долу децата тичаха и си играеха, клякаха и скачаха. Някои висяха по клоните на дърветата.
В езерцата вече нямаше алигатори. Всички бяха преместени, в това число и Елвис, който вече беше звезда в зоопарка „Одюбон“ в града. В подкрепа на придобивката в момента течеше голяма маркетингова кампания. Девизът и можеше да се прочете по билбордовете, автобусите и трамваите на цял Ню Орлиънс. Състоеше се само от три думи: Елвис е жив!
Стела изкачи стъпалата с най-малкото дете в ръце. Въпреки че бе само на три месеца, момиченцето вече ходеше самичко, макар ясно да личеше, че обича да го носят.
- Ева става тежка - отбеляза тя и повдигна детето по-високо.
- Личи и.
- Отбиваме я от биберона, както предложи, но тя се сърди.
- Винаги се сърдят. - Лорна се усмихна и кимна към езерцата. - Трябва да кажа, че си се справила отлично. Всички изглеждат толкова щастливи...
Стела се ухили.
- А, сдобиват се с нормалните драскотини и синини като всички малчугани, но никога не съм виждала по-обичлива тайфа. Трябва да ги видиш колко са луди по Игор, Багира и двете маймунки. Непрекъснато ги тъпчат с лакомства.
Лорна се разсмя. Изобщо не се беше съмнявала, че децата ще намерят хубав дом тук, но беше изненадана колко бързо са свикнали с новата обстановка и среда.
Лорна и останалите се бяха разбрали да запазят съществуването на децата в тайна - поне докато не станат достатъчно силни и светът не бъде готов да чуе новина като тази. Братята Тибодо бяха достатъчно опитни и успяха да ги вкарат тайно в блатата. Никой нищо не разбра, а когато ставаше въпрос да скриеш нещо, трудно можеше да се намери по-добро място от това.
Лорна бе споделила за децата само с Карлтън и Зои, тъй като знаеше, че ще се нуждае от помощта им за организирането на това тайно убежище. Не беше трудно. ЦИЗВО и без това имаше за основна цел защитата и поддържането на застрашени видове.
Сега Лорна гледаше как децата си играят.
„Нима има по-застрашен и изложен на риск вид от техния?“
Освен това проектът се ползваше с безрезервната финансова подкрепа на партньор, който предпочиташе да остане анонимен.
Бенет се бе предал на властите. Не спести нищо, разказа за всички престъпления, извършени в негово име, разкри сметките на „Айрънкрийк“, но сдържа обещанието си и не отрони нито дума за децата. Каза на властите, че комплексът на остров Изгубения рай бил вирусна лаборатория, в която се провеждали изпитания върху хора, че опитният организъм излязъл извън контрол и се наложило да унищожат всичко.
Бенет бе пратен в строго охраняван затвор, откъдето продължаваше да помага на Министерството на правосъдието в изкореняването на другите замесени групи в правителството и в частния сектор. Показанията му продължаваха да разтърсват Вашингтон.
Лорна се надяваше, че е за добро.
Но делото на Бенет не приключи с това. Посредством фиктивни фирми и финансови канали, от които на Лорна и се зави свят, той скрито финансира възстановяването на ЦИЗВО и организирането на това тайно убежище.
Лорна разбираше мотива зад тази щедрост.
Бенет бе тръгнал по пътя на собственото си изкупление.
Ако случайно изпитваше съмнение, беше и достатъчно само да се обърне. По лично искане на Бенет на гредата над входа на новия дом бе гравиран надпис.
МАТЕЙ 19:14
Наложи й се да отвори Библията, за да прочете конкретния стих. И когато го направи, посланието я накара да се усмихне. Беше напълно подходящо.
„Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно“.
Загледа се в радостната игра на невинните малчугани. Усмивката и стана още по-широка. Това може и да не беше Царството небесно, но определено бе мъничко кътче от Рая.
Чу зад себе си стъпки.
Обърна се и видя Джак. Бърт подтичваше край него. Изненада се. Не знаеше, че ще идва.
Стела се отдалечи към къщата с Ева в обятията си.