Бари въздъхна прекалено престорено.
- Има още толкова много неща за гледане...
- Друг път.
- Винаги казваш така - отвърна начумерено Бари и тръгна към изхода.
Макин се задържа още малко. Загледа се в дребното шимпанзе, като се мъчеше да успокои сърцето си. Какво толкова страшно имаше? Приближи до стъклото и погледна какво е надраскала маймуната в пясъка.
Бяха поредица числа.
Макин се намръщи. Явно маймуната имитираше нещо, което беше видяла. Въпреки това го побиха тръпки. Спомни си, че беше чел във вестника колко бързо расте това шимпанзе, как избягало от първата си клетка, като наредило една върху друга щайги, по които стигнало до върха на оградата. Дори си беше направило грубо копие, като бе заострило със зъби един клон.
Сякаш усетило подозренията му, шимпанзето се обърна и го погледна право в очите. Макин отстъпи назад. Голото същество беше отвратително, приличаше на някаква сбръчкана черна смокиня, изведнъж оживяла и сдобила се с дебели устни и огромни жълти очи.
Създанието го гледаше втренчено.
Макин ахна и прикри уста, защото видя в тези жълти очи познатия и ужасяващ блясък на интелект, светнал от черен огън без дим.
Докато младежът бягаше, шимпанзето разтегли устни в широка гладна усмивка.
Всичките му зъби лъснаха.
ПОСЛЕСЛОВ ОТ АВТОРА - ИСТИНА ИЛИ ИЗМИСЛИЦА
Винаги се стремя да основавам книгите си на реалния свят, като в същото време се занимавам с въпросите, които ме интригуват. Затова смятам да използвам момента и да очертая границата между истината и измислицата в този роман. И така:
Багдад. Една от първите идеи за тази история бе прочитането на книга за усилията за спасяване на Багдадския зоопарк след Иракската война. Зоопаркът сериозно пострадал при сраженията между американските сили и Републиканската гвардия. Последвало разграбването му и много от животните избягали в града. Ако искате да прочетете повече за мъчителните опити за защитата и възстановяването на зоопарка, потърсете „Вавилонският ковчег“ на Лорънс Антъни и Греъм Спенс.
ЦИЗВО. Работното място на Лорна - Център за изследване на застрашени видове „Одюбон“ - е реално съществуващ институт, разположен на едно отдалечено място на брега на Мисисипи. Центърът не е отворен за посещения, но можете да прочетете в интернет много неща за възхитителните усилия на работещите там за запазването на застрашените от изчезване видове. Там наистина има „замразен зоопарк“, в който се пази генетичен материал с надеждата да се защити уязвимото наследство на дивата природа. Из следователите там са водещи в клонирането като средство за запазване на видовете. Разбира се, всички герои в този роман са измислени. Освен това под- ходих много свободно относно разположението на отделенията и различните помещения на Центъра.
Всички създания, големи и малки. Твърденията относно животинския интелект, особено по отношение на папагалите, може и да изглеждат пресилени, но се основават на факти. По темата ви препоръчвам великолепната книга „Папагалът, който ме притежава“ на Джоан Бъргър. Ще останете изумени. Ловните навици на ягуарите също се основават на реални наблюдения; всички детайли около връзката между човек и животно, обсъждани в романа, са верни (и с всяка следваща година научаваме все повече и повече за тази невероятна връзка).
Генетика. Всички подробности за хромозомите са точни, в това число фактът, че генетиците са открили стари части от вирусен генетичен код в нашата отпадъчна ДНК. А как стои въпросът с „генетичните атавизми“? Възможни ли са подобни неща? Ако се съмнявате, прегледайте следната статия за една излюпи- ла се в Китай змия с напълно функционален крак на влечуго: http://www.telegraph.co.uk/earth/wildlife/ 618 7320/Snake-with-foot-found-in-China.html.
Фрактали. Тази тема ми е страшно интересна. И в тази книга едва засягам най-основните неща. Фрактали могат да се открият навсякъде. За да си ги представите и разберете по-добре и по-пълно, потърсете специалното издание на „Нова“, озаглавено „Фрактали - в лов на скритото измерение“. Детайлите около мощността на „фракталните антени“ също са реални.
Всички свързани с мозъка неща. Вярно е, че всички животни - включително и хората - имат в мозъ ците си странни магнетитни кристали. Учените смятат, че те се използват от птиците при миграциите им - но защо ги имаме и ние? Наложи се да проуча по-подробно този въпрос. Колкото до заболяването на кръвта на Джак, основах заразата му на гъбична енцефалопатия по говедата (или казано по-просто, болестта „луда крава“). Тази напаст се причинява от самовъзпроизвеждащ се белтък, известен като прион. Той пресича границата между кръв и мозък и причинява полудяването. Разбира се, за целта на романа поразкрасих въпросния белтък. Ще спомена още един дребен, но също така верен детайл - човешкият мозък наистина непрекъснато създава около дванадесет вата електричество, достатъчно за захранването на фенерче.