Трима загинали.
Ужасно. Но можеше да е и много по-лошо.
Катерът на Граничен патрул пое нагоре по Мисисипи, следван от катамарана на Службата за рибата и дивата природа. Друг катер на Граничен патрул остана на място, за да отцепи района до пристигането на следователския екип, който щеше да се заеме с отломките.
Лорна стоеше на носа. Вятърът изсушаваше потта от челото й, но от това напрежението и шокът не намаляха. В разгара на хаоса тя бе съсредоточена върху работата си, като истински професионалист, насочила цялото си внимание към поредната разкъсна рана, сътресение или счупване. Работата бе като патерица, която й помогна да изкара сутринта. Останалите ранени вече бяха стабилни и се намираха под наблюдение на лекар от Бреговата охрана.
Сега, след като вече нямаха нужда от нея, тежестта на трагедията се стовари отгоре й. Тя обви тялото си с ръце. „Ами ако бях останала в трюма с Джак... ами ако не бяхме отишли на онзи остров?“
Изведнъж усети, че някой я гледа, и се обърна.
Джак стоеше на няколко крачки от нея, сякаш не се решаваше да я обезпокои.
Лорна оцени вежливостта му, макар че и донякъде се подразни. Да не би да си мислеше, че е чак толкова ранима? Кимна му да се приближи. Искаше отговори, някакво обяснение, което можеше да й позволи да затвори очи довечера. Надяваше се, че той ще може да й го осигури.
Джак пристъпи към нея.
- Съжалявам, че те замесих в това. Ако знаех...
- Откъде би могъл да знаеш?
Обърна се и се загледа към брега. Джак застана до нея. Последва дълго мълчание.
- Какво стана според теб? - най-сетне попита тя. - Експлозията. Каза, че имаш предположение. Какво значи „ключът на мъртвеца“?
- Ще ни трябва експерт по експлозиви, за да го потвърдим - изсумтя той. - Но докато ти работеше, огледах останките. Като че ли се е взривил резервоарът с горивото. Може би от някаква предпазна мярка.
- Това ли значи „ключът на мъртвеца“?
Джак кимна.
- Някой е знаел за кораба. Товарът все трябва да е тръгнал отнякъде и да има крайна дестинация. След бурята, когато са изгубили връзка с кораба, получателите сигурно са задействали взрива по радиото.
- За да унищожат товара.
- И да потулят всичко.
Думите му й напомниха за другата й отговорност.
- Животните... колко оцеляха?
- За съжаление, екипът е имал време да пренесе само някои преди експлозията. Папагала, двете маймуни, агнето. Успели също да спасят яйцата на питона. Но самата змия и всичко останало е изгубено.
- Имаме също и малкото на ягуара.
- Да. Не съм забравил. Обаче трябва да имаме предвид и още един оцелял.
- Майката на ягуарчето.
- Тя все още е някъде на свобода. Веднага щом стигнем Ню Орлиънс, ще събера хора за хайка.
- А през това време аз ще дам ход на генетичните изследвания, за да разберем какво точно се е случило с тези животни и да определим кой би могъл да направи всичко това.
- Добре. Утре ще ти се обадя да видя какво си открила.
Понечи да си тръгне, но Лорна го хвана за ръката и го спря.
- Чакай, Джак. Мога да подготвя всичко в ЦИЗВО още днес.
Той се намръщи объркано. Не беше разбрал намека в думите й.
- Довечера идвам с теб - каза тя.
Бръчките на челото му не се изгладиха. Дори станаха още по-дълбоки.
Лорна въздъхна, изгубила търпение.
- Когато тръгнеш на лов за котката, идвам с теб.
Лицето му заприлича на изсечено от гранит.
- Не. Ще е прекалено опасно.
Гневът пламна в гърдите й - и някаква част от нея бе благодарна, че изпитва някакво чувство след толкова много смърт. Даваше й сили.
- Виж какво, Джак. Ловувала съм едър дивеч. И съм отличен стрелец с упойваща пушка.
- Аз също - и нямам предвид упойваща пушка. Освен това познавам блатата по-добре от теб.
- А аз пък познавам големите котки по-добре от теб.
- Лорна...
- Стига, Джак. Помисли малко. Ако бях мъж, щяхме ли изобщо да водим този разговор? Каза ми, че смяташ да събереш специалисти - следотърсачи, ловци, твоята специална група. Е, предлагам ти моята експертиза.
Той изглеждаше готов да възрази, но тя бе твърдо решена да не отстъпва - и имаше основания да се гордее с това.
- Познавам поведението на големите котки по-добре от всеки южно от линията Мейсън - Диксън. - Погледна го право в очите. - Знанията ми могат да спасят нечий живот. Знаеш го. Или запазването на мъжкото ти его си заслужава смъртта на някого?
Знаеше, че последните й думи не са справедливи. Гневът й беше взел връх. Но преди да успее да поправи грешката си, Джак се извърна и подхвърли през рамо:
- Бъди готова привечер. - И се отдалечи.
7.
Лорна стоеше в изолационното на ветеринарната лечебница в ЦИЗВО.