„Все едно нарочно пилеят пари“, често остроумничеше баща му.
Дани се бе пошегувал пред приятелите си, че това е по-скоро да хвърляш бисер на свине. Беше направил грешката да повтори шегата, докато баща му беше наблизо. На носа му още имаше бучка от онова старо счупване.
- Хайде по-живо де! Има поне още два.
„Уф“ - помисли си кисело Дани и оттласна пръта от дъното.
Приближи, взе капана от ръцете на баща си и го сложи при останалите четири, които вече бяха събрани в лодката. Уловът беше добър и колкото и да ненавиждаше това, което правеха, той разбираше изгодата му. При седемнайсет долара за килограм месо от щипките и близо два пъти повече за опашката, днешният следобед можеше да им докара почти хилядарка. И то без да се брои продаването на капаните за раци, понякога на същите хора, на които бяха принадлежали.
Подобни кражби не оставаха незабелязани от Службата за рибата и дивата природа. Ако не те за- мъкнеха в затвора и не ти тръснеха солена глоба, пазачите си искаха своята част от плячката. Било такса за въртенето на бизнес по тези места, така обясняваха. Но това не бе най-голямата опасност. Имаше и други ловци като бащата на Дани. Избухваха свади за територии, понякога се стигаше и до кръвопролития. Говореше се, че алигаторите тук били доста охранени.
Дани си даваше сметка за тази заплаха и зорко следеше ръкава - или по-скоро го преслушваше. Навсякъде наоколо имаше гори от блатни кипариси, покрити с мъх и пълзящи растения, които скриваха всичко. Клоните на дърветата надвисваха над тесния канал.
Ослушваше се за воя на плъзгач на пазачите или ръмженето на мотор на други крадци и вехтошари. Засега чуваше единствено воя на комарите и цвърченето на лястовиците, прехвърчащи над главите им.
Избърса чело с носната си кърпа и я прибра в джоба си. Жегата сякаш беше заседнала под клоните. Дори сянката не предлагаше особено облекчение. А на всичкото отгоре капаните с раците започваха да вонят.
Но какво можеше да направи?
Нямаше друг избор освен да бута лодката след баща си, като се придържа плътно до тръстиките. Бяха навлезли по-навътре в ръкава от местата, на които търсеха обикновено. И бяха излезли по-късно от обичайното. Дани знаеше защо баща му поема такъв риск. Левкемията на малката му сестра пак се беше върнала. А в момента баща му беше безработен и нямаха здравна осигуровка. Бурята беше същински дар от небето. Затова Дани по изключение не се отвращаваше от грубото държане на татко си. Усещаше тревогата и срама, които се криеха под повърхността.
- Там май има още един капан, тате.
И посочи с пръта към мястото, където едно тясно разклонение на ръкава изчезваше в по-плътните сенки. В началото му се полюшваше самотна бяла шамандура.
- Ами иди да го вземеш, докато измъкна този. Въжето му се е оплело в някакви коренища, мамка му...
Дани насочи лодката към разклонението. Тесният канал бе покрит с лилии и се виеше из гъстата плетеница на гората. Приличаше повече на тунел, отколкото на поток.
Трябваше да вкара лодката в канала, за да стигне до шамандурата. Внезапен плясък го накара да подскочи. Обърна се и видя един енот да плува през главния ръкав. Гребеше трескаво с лапи. Дани се намръщи. Обикновено енотите не се страхуваха чак толкова от хора. Пък и подобно бягство бе чиста глупост. Много еноти свършваха като закуска за някой спотаен на дъното алигатор.
Преди да успее да се обърне, втори енот скочи от един клон, полетя във въздуха и пльосна във водата. Паниката им беше объркваща.
- К’во си се зазяпал! - извика баща му. - Хайде, по-живо.
Дани се намръщи и се зае със задачата си. Наведе се и хвана шамандурата. Извади я и започна да тегли въжето. Усети тежестта на потопения капан. От опит знаеше, че е доста пълен. Запъна крака в дъното на лодката и измъкна капана от водата. Беше пълен догоре с раци. Усмихна се, като пресметна цената на улова.
Изтегли капана в лодката и го сложи при останалите. Докато се обръщаше да излезе от страничния канал, нещо бяло привлече погледа му по-навътре в сенките. Дани отмести един надвиснал пред него клон. На петнайсетина метра по-нататък се поклащаха четири оплетени шамандури.
„Охо!“
С помощта на клона издърпа лодката навътре в канала, след което забута с пръта, като се оглеждаше за подозрителни дънери покрай бреговете или издайническа люспеста муцуна. Алигаторите често се спотайваха в такива закътани разклонения. Дани обаче не беше особено притеснен. Мъжките ставаха агресивни само през размножителния период, а женските нападаха всичко, което наближеше гнездата им. Освен това, също като баща си, той имаше пистолет.