Тежестта на пистолета му вдъхваше известен кураж. За по-сигурно беше пъхнал оръжието в колана си - не беше сигурен, че ще може да го извади достатъчно бързо от кожения кобур.
„Продължавай напред.,.“
Това бе единственото му упование. Трябваше да стигне до открити води, може би дори до самия Залив. Но после осъзна, че се движи в погрешна посока - на север вместо на юг. Така нямаше да стигне до Мисисипи. Значи трябваше да се добере до някое от малките селища, пръснати между блатата и голямата река.
Ако можеше да стигне до някое от тях, да вдигне тревога, да размърда мъжете... мъже с пушки...
Времето се нижеше едва-едва, отмервано от ударите на сърцето му. Сякаш натискаше пръта от часове, макар че в действителност едва ли бе минал повече от час. Слънцето бе надвиснало ниско над хоризонта. В един момент блатото отново се изпълни със звуци - крякане на жаби, песен на птици. Дани се зарадва дори на бръмченето на комарите. Каквото и чудовище да се спотайваше наоколо, явно бе решило да не го преследва.
Тесният канал най-сетне излезе в малко езеро. Той се насочи към центъра му, изпълнен с облекчение, че се отдалечава от брега. Слънцето обаче се беше спуснало под линията на дърветата и повърхността на езерото приличаше на черно огледало.
Именно в него Дани мярна отражение на движение край брега. Нещо бяло проблесна безмълвно в гората. Едва успя да го забележи.
Бързо измъкна пистолета от колана и се обърна.
Едно паднало дърво му позволи да зърне звяра. Приличаше на белезникав тигър, само че по-слаб и с по-дълги крайници, с дълга опашка. В окървавената си муцуна носеше нещо отпуснато и бледо. Дани се ужаси, че е някаква част от баща му, ръка или крак.
Но докато гледаше над цевта на пистолета, видя, че е малко, хванато за козината на врата.
Преди да изчезне в гората, котката спря и се обърна към Дани. Погледите им се срещнаха. Устните на звяра се дръпнаха назад и оголиха кучешки зъби, подобни на кинжали от кост. Гореща струйка потече по левия крак на Дани и той се разтрепери.
В следващия миг котката изчезна в гората.
Дани остана с все така насочен напред пистолет. Мина цяла минута, преди бавно да се отпусне в средата на лодката. Сгъна колене до гърдите си. Усещаше, че котката си е отишла, но нямаше намерение да продължава нататък. Беше готов по-скоро да умре от глад, отколкото да се приближи до брега.
Гледаше гората около себе си, без да е в състояние да се отърси от спомена за погледа на създанието. В очите му нямаше нищо животинско, само пресметливост. Сякаш го преценяваше, за да реши дали е нужно да се занимава с него.
И изведнъж Дани разбра, че онзи клон не беше паднал през канала случайно. Котката го беше съборила нарочно, за да раздели двамата. Първо се беше заела с баща му, тъй като той представляваше по-голяма опасност, а другата плячка беше в клопка и можеше да се разправи с нея както си пожелае. Дани беше уловен като рак в капан, така че можеше да се върне за него по-късно.
Само че нещо беше накарало звяра да се оттегли.
Нещо по-опасно от едно момче в лодка.
10.
Джак мина по люлеещия се мост, без да си направи труда да се хване за въжените парапети от двете страни. Не погледна надолу, макар че няколко дъски отдавна бяха изгнили и паднали. Движеше се с лекота. Знаеше къде стъпва.
Родовата му къща се намираше на едно от малките островчета в ръкава Тубърлайн - малко хълмче, издигнало се над черната вода и обкръжено от пластове водорасли и остра трева. Къщата се намираше на самия връх - разнебитена конструкция от помещения, събрани като блокчета от детски конструктор. Всяко бе добавка и разширяване, наложени от разрастването на клана Менард през последния век и половина. Повечето помещения бяха запустели, откакто модерният живот бе примамил по-младите поколения другаде, но сърцевината си оставаше все същата - яка стара къща с каменни стени. Родителите му - наближаваха осемдесетте - все още живееха тук заедно с няколко братовчеди и племенници.
До къщата лежеше килната стара рибарска лодка. Все още плаваше, по-скоро заради волята на по- големия му брат, отколкото заради здравото си дъно. Ранди седеше в шезлонга при кея с кутия бира в ръка и съзерцаваше лодката. Беше гол до кръста, с къси панталони и джапанки. Единственият знак, че е видял пристигането на Джак, бе вдигането на кутията за нещо като поздрав.
- Значи отиваме на лов - каза Ранди, когато Джак спря до него.
- Обади ли се на Ти-Боб и Пейот?