- Помага ми с един случай. Контрабанда на животни. Нищо особено.
Лицето му пламна. Беше смутен не само от полуистината, но и от по-голямата лъжа, скрита в гърдите му. Смъртта на брат му бе приписана на катастрофа в пияно състояние. Беше карала Лорна. Тази част от историята бе вярна. Малцина обаче знаеха останалото. Лорна беше обвинена и само плесната през ръцете, най-вече заради свидетелството на Джак насаме със съдията. Семейството му обаче така и не й прости.
- А изглеждаше толкова приятно момиче - промърмори баща му, без да вади лулата от устата си.
- Бяха още хлапета - отвърна Джак. Беше се заклел да не казва истината на никого освен на съдията.
За доброто и на двамата.
Баща му впери поглед в него. По блясъка в очите му си личеше, че се досеща, че в историята има още нещо.
За щастие майка му сложи край на неловката ситуация.
- Джак! - извика тя от другия край на къщата. - Къде си? Напълних ви термоса. И една кошница пръжки и кървавица!
- Идвам!
Тежкият поглед на баща му го следеше и когато излезе в коридора, Джак въздъхна. В същия момент мобилният му телефон завибрира в джоба му.
Беше Скот Нестър, помощникът му от МГО.
- Намерихме един, който е видял проклетата котка.
- Кой? Къде?
- Едно хлапе с лодка. Стреляло по един от хеликоптерите ни, за да привлече внимание.
- Сигурен ли си, че става дума точно за целта ни?
- И още как. Огромна бяла котка с големи зъби. Твърди, че убила баща му. Изпратихме екип да търси тялото.
Пръстите на Джак се стегнаха около апарата.
- Момчето видяло ли е накъде се е запътила?
- Според него на север. Към Мисисипи.
- Къде точно е открито?
- Имаш ли карта?
- Ще намеря.
Скот му каза координатите. Размениха още няколко думи, след което Джак затвори и забърза към шкафа при задната врата, където брат му държеше картите. Освен с тях шкафът беше пълен с въдици, корда и всевъзможни блесни, плувки и мрежи и той си набоде палеца на една кукичка, докато ровеше из неразборията.
С карта в ръка Джак махна кукичката и избърса кръвта в ризата си. Отиде до масата, разгъна листа и отбеляза с молив мястото, където бяха намерили момчето с лодката - поне доколкото можеше да го направи с остаряла карта. За няколко години движещите се пясъци и постоянните наводнения размазваха детайлите и на най-добрите карти на района. Въпреки това Джак успя да открие острова, на който беше изхвърлен траулерът, и прокара права линия от него до мястото на момчето.
Линията вървеше на север. Посоката, в която бе тръгнала котката. Джак продължи с пунктир линията чак до Мисисипи, до крайречния градец Порт Сълфър. Отбеляза го с кръстче. Познаваше градчето. Беше почти изцяло заличено от Катрина. Някои домове бяха отнесени на десетки метри от основите.
Ранди бутна задната врата и застана до него.
- Ти-Боб и Пейот дойдоха с кануто. - Посочи кръстчето на картата. - Там ли отиваме?
- Оттам почваме. Ще се съберем в Порт Сълфър и ще продължим на юг през ръкавите.
Джак се загледа в пунктираната линия. Саблезъбата котка трябваше да се крие някъде около нея.
- Тогава какво ни задържа? - попита брат му и го тупна по рамото. - Laissez les bons temps rouler.
Джак сгъна картата. Преди да последва съвета на брат си и да тръгнат като „в доброто старо време“, трябваше да изпълни едно обещание, обещание, дадено с неохота.
- Първо трябва да взема още един човек.
11.
Лорна така и не намери време да си оправи двора след бурята.
Когато се качи по каменните стъпала на дома си в Парковия район, вече бе късно. Слънцето се бе спуснало ниско и хвърляше дълги сенки от магнолиите и високите дъбове. Пометените от бурята листа и накъсаните цветя създаваха същинска картина на Джаксън Полак, да не говорим, че из обраслата градина се търкаляха и няколко счупени керемиди. В центъра се издигаше сух каменен фонтан с покрит с мъх ангел.
При окаяния вид на фамилното имение Лорна въздъхна.
Боята на верандата беше станала на мехури и се лющеше. Италианските колони бяха изподраскани. Дори украсената с резба махагонова врата трябваше да се дръпне по-здраво, за да се отвори, тъй като касата й се бе изкривила от цял век смяна на сезони.
След кратка борба успя да я отвори. Къщата тънеше в мрак. Брат й решаваше някакъв проблем на една петролна платформа в Залива. Щеше да се върне чак утре.
„И по-добре“.
Включи осветлението в антрето. От дясната страна имаше дървено стълбище до площадката на втория етаж и оттам до третия. В кладенеца на стълбището висеше масивен полилей от осемнадесети век, докаран от някое френско шато. Половината крушки не светеха. За Лорна смяната им и полирането на кристалите беше подвиг, достоен да бъде възпят в балади.