Остави тежкия куфар до вратата и се запита дали ще има време за една гореща баня. Копнееше да се освободи от мръсните дрехи и да напълни ваната с най-горещата вода, която можеше да й предложи старият бойлер. Може би с една чаша шардоне. Всяко момиче има право на мечти.
Нощта се очертаваше дълга, а утре я очакваше напрегнат ден в ЦИЗВО. Засега беше направила всичко по силите си там. Най-важните тестове все още се провеждаха и резултатите нямаше да са готови до сутринта. Особено я интересуваше ДНК анализът от допълнителната двойка хромозоми, която се срещаше у всички спасени животни. Кой беше провеждал тези експерименти и защо? Отговорите може би се намираха в генетичните кодове на странните хромозоми.
Преди да стигне до стълбите, от недрата на къщата зазвъня телефон. Лорна забърза през антрето към масата в хола. Сигурно беше Джак, макар че бе странно, че не я търси по мобилния. Сърцето й затуптя по-бързо в очакване да чуе плановете за нощния лов. Но когато вдигна слушалката, чу гласа на по-малкия си брат. Кайл се обаждаше от петролната платформа.
- Здрасти, Лорна. Просто проверявам дали къщата още си е на мястото.
- За момента да. Повече от това не гарантирам.
Брат й се засмя. Сигурно беше отегчен. Както обикновено, двамата разговаряха по-често по телефона, отколкото у дома. Когато бяха заедно, се опитваха да не се пречкат един на друг - което не беше трудно в къща със седем спални и пет бани.
- Оставих съобщение преди известно време - каза Кайл. - Реших, че са те извикали в работата. Не исках да те безпокоя там.
- Спокойно можеше да се обадиш. Макар че днес беше истинска лудница. - И Лорна набързо му разказа за случилото се.
- Господи, това е наистина шантаво!
- Именно. Все още продължаваме с лабораторните тестове...
- Не, имам предвид, че Джак Менард те е извикал за разследването. Сигурно е било много неловко.
Нужни й бяха няколко секунди, преди да отговори. „Неудобно“ беше бледо описание на вихъра емоции, който я беше залял - вина, мъка, срам, гняв и нещо по-дълбоко, нещо скрито, но споделено помежду им. Представи си буреносно сивите очи на Джак, начина, по който погледът му сякаш я събличаше до кости. Дори малкият й брат не знаеше истината за онази зловеща нощ.
- Поне вече си приключила с него - каза Кайл.
Лорна отново си върна дар слово, но гласът й бе
само сянка на самия себе си.
- Не е точно така. Ще му помогна в издирването на избягалия ягуар.
- В какъв смисъл ще помогна? Ще го съветваш като професионалист ли?
- Да. Освен това тази нощ отивам на лов с него.
Възцари се зашеметено мълчание, последвано от избухване:
- Да се си се побъркала? Защо ще ходиш?
Лорна погледна черния куфар до вратата. В него беше упойващата пушка.
- Искам да съм сигурна, че ще хванем котката жива.
- Майната й на котката. Отиваш в блатата с член на фамилия, която с удоволствие би те хвърлила на алигаторите.
Не можеше да му обясни защо няма причина да се страхува от Джак.
- Успокой се. Няма да сме само двамата. Събира се цял екип.
- Недей да ходиш, Лорна. Или поне изчакай до утре, докато се върна. Ще дойда с теб.
- Не. Ягуарите са нощни животни. Котката ще ловува довечера. Това е най-добрият ни шанс да я заловим, преди да някой да пострада.
- Лорна...
Телефонът в джоба й иззвъня.
- Търсят ме по другия телефон.
- Изчакай, докато се върна - бързо каза той, преди да е успяла да затвори.
- Ще говорим утре. - Лорна затвори и извади мобилния си телефон. - Доктор Полк.
- Готова ли си? - Беше Джак. Безцеремонният му тон моментално я изправи на нокти. На заден план се чуваше познатият вой на хеликоптер.
- Разбира се, че съм готова.
- Можеш ли да ни чакаш на кея зад зоопарка „Одюбон“?
- Там съм след петнайсет минути. Какъв е планът?
- Ще те вземем с хеликоптер. Казах на всички останали да се съберат в Порт Сълфър.
Тя долови напрежението в гласа му. Джак премълчаваше нещо.
- Какво има?
- Котката е нападнала човек. Насред делтата. Открихме тялото само преди минути. На едно дърво, увито в испански мъх. Черепът е смазан, едната ръка е откъсната.
Сякаш някой й изкара въздуха. Вече бяха закъснели.
- За последен път - настоя Джак. - Моите хора могат да се справят и сами. Няма причина да идваш.
Тя погледна куфара с пушката. Джак грешеше. Сега вече тя имаше две причини. Все още искаше да залови котката жива, но поведението й я бе разтревожило, беше засилило желанието й да я проследи. Ягуарът не се бе скрил някъде, както се беше надявала. Движеше се - но накъде?
- Джак, идвам. Споровете само ще ни изгубят времето. Колкото по-бързо намерим котката, толкова по-малко хора ще бъдат изложени на опасност.