Зарадвана от присъствието на приятел, Лорна клекна, за да привлече вниманието му, и Бърт тръгна към нея. Тя протегна ръка да го почеше зад невъзможно дългото му ухо, но внезапен рязък вик накара и двамата да замръзнат.
- Бърт! Връщай си задника тук! Остави я тая bonne a rien!
Кучето погледна назад и отпусна опашка. Хвърли неохотен, почти извинителен поглед на Лорна и се върна при тримата до канутата.
Онзи, който бе извикал, я гледаше свирепо. Беше мъжът, който приличаше на Джак, и вероятно му беше роднина. Лорна не знаеше какво означава bonne а rien, но от тона му беше ясно, че не е ласкателно.
Джак, който разговаряше с помощника си, рязко се обърна и отиде при мъжа. Сграбчи го за яката на ризата и го дръпна към себе си, нос до нос.
- Ако още веднъж те чуя да говориш така за доктор Полк, ще те изритам през борда. Без значение, че си ми брат. Тя е тук по моя молба. Така че или се дръж прилично, или се разкарай от катера ми.
Лорна впери поглед в двамата. „Брат?“ Погледна непознатия с други очи. Значи това беше Ранди, братът на Джак и Том. Беше в затвора, когато ходеха с Том - бяха го прибрали за една година след пиянско сбиване в една кръчма на Бърбън Стрийт. Беше загазил допълнително, защото беше пребил полицай, макар и извън работното му време.
Ранди като че ли понечи да възрази и дори опря длан в гърдите на Джак, сякаш се канеше да го бутне. Но явно прочете нещо на лицето му, защото ръката му се отпусна, той отстъпи назад и се опита криво-ляво да излезе от положението.
- Ти си шефът, брат ми.
Джак обаче не остана удовлетворен и продължи да го държи за яката. Гледаше го свирепо.
Накрая Ранди отстъпи.
- Mais oui! Добре де! Чух те!
Джак го пусна и погледна Лорна също така извинително като кучето. Брат му и приятелите му се преместиха от другата страна на канутата. След като приключи с нарежданията за помощника си, Джак отиде при Лорна.
- Съжалявам. Ела. Преди да си предизвикала още бели, искам да те запозная с плана на издирването. Да видим дали можеш да предложиш някакъв съвет. Затова си тук, нали така?
Грубият му тон я жегна, но тя предпочете да си задържи езика зад зъбите. Тръгна след него към каютата на лоцмана и с изненада откри, че в помещението има климатик и е почти мразовито в сравнение с упоритата вечерна жега. Слънцето беше залязло, но небето на запад все още бе окъпано в оранжева светлина.
Джак я поведе към масата с картите. Единственият друг човек в кабината беше лоцманът, облечен като всички хора на Джак в грубата работна униформа на МГО, само че без каска. Катерът вече се движеше през Бей Лано. От мощния двигател палубата вибрираше, Лорна го усещаше през дебелите подметки на ботите си. Пред тях се ширеше гората на делтата - изглеждаше като непреодолима стена в тъмното.
- Това е маршрутът ни. - Джак посочи закрепената на масата карта. Пръстът му проследи начертана върху хартията линия. - Предполагаме, че след бурята котката може да е стигнала до Бей Джо Уайз, след което е продължила на север. - Пръстът му спря. - На това място спасихме момчето. Котката е изминала доста голямо разстояние за толкова малко време.
Лорна вече бе запозната с подробностите около фаталната среща. Пое дълбоко дъх, доволна, че отново навлиза в професионални води.
- Ягуарите ловуват на обширна територия - започна тя. - Затова се движи. Генетично й е заложено да не спира, докато не открие място, което според нея е подходящо за живот.
- Значи може да продължи още?
- Определено. Именно миграционните навици са причина ягуарите да са застрашен вид. Естествените им обиталища в джунглите се свиват и разделят от хората. Поради силната им необходимост да бродят тези прекъсвания в гората ги карат да се сблъскват с хората, обикновено с фатален резултат.
Беше чела за някакъв започнат екологичен проект за създаването на цяла верига диви гори, продължаващи от Мексико до Южна Америка - огромна площ, в която популацията на ягуарите да може да расте и да мигрира свободно. Проектът се наричаше Paseo de Jaguar, Пътят на ягуара.
Загледа се в картата, като се мъчеше да определи какъв ще е paseo на този конкретен ягуар. Имаше обаче и един важен момент.
- Да не забравяме, че тя има и малко - каза Лорна.
- Това означава, че ще търси богата на храна територия - богата за две животни.
Джак - стоеше плътно до нея - също изучаваше картата.
- Но къде? Ако продължи на север, ще трябва да мине между Адамс Бей и Уошингтън Лейк. Това е дълбоко в ръкавите. Откъде изобщо да започнем търсенето?
- От източниците й на храна. Ръкавите и блатата са идеална среда за ягуарите. Те обикновено ловуват покрай вода. Всъщност голяма част от храната им е морска. Костенурки, риба, каймани.