Джак се обърна към нея.
- Хлапето, което спасихме, каза, че котката била разкъсала някакви капани за раци.
Лорна кимна.
- Ягуарите са изключително приспособими. Ядат всичко. Нападат дори говеда.
На лицето на Джак се изписа недоверие.
- Те са съвършените машини за убийство - обясни Лорна. - Тигрите и лъвовете разкъсват гърлото на жертвите си, а ягуарите им разбиват черепите. Челюстите им са най-силни в сравнение с всички останали големи котки. Смята се, че са ги развили, за да могат да пробиват черупките на костенурки.
- Ако нашата обича костенурки, из ръкавите ги има в изобилие. Всякакви видове сладководни и сухоземни и какви ли не.
- Да, но са дребни и няма да са й достатъчно. Предвид размерите й, ще търси леснодостъпен и богат източник храна. И няма да спре, докато не го намери.
Джак внезапно се вцепени.
- Какво има? - попита тя.
Той се наведе над картата и прокара пръст покрай начертаната линия, като оглеждаше и прилежащите територии. Накрая пръстът спря и посочи две думи - Ръкав Кук.
Джак се изправи и я погледна.
- Колко остро е обонянието на ягуара?
- Изключително остро. Те са предимно нощни ловци, така че трябва да са в състояние да проследят жертвата си по миризмата.
- На какво разстояние може да проследи миризма според теб?
- Трудно е да се каже. Зависи от източника на миризмата, от силата й, от посоката на вятъра. – Лорна поклати глава. - Факторите са твърде много. Километри, ако условията са подходящи.
- Значи ако поставим наистина силен източник на миризма и вятърът е в подходящата посока, можем да примамим котката. Дори от километри.
- Разбира се. Но трябва да е миризма, която да разпознае като храна.
- Каза, че ягуарите се хранят не само с костенурки и риба, но и с каймани. А те са южните братовчеди на нашите алигатори.
- Точно така.
- Значи ако има концентриран източник на такава храна, място, което мирише наистина силно...
- То определено ще я привлече.
Джак освободи картата от щипките, отнесе я при лоцмана и посочи.
- Тръгваме натам. Ръкав Кук. Съобщи на плъзгачите, че има промяна в плана. Обръщаме право натам.
- Разбрано, сър.
Джак се върна с картата.
- Какво има в ръкав Кук? - попита Лорна.
- Посещавано място е. Привлича туристи през цялата година, повечето пристигат с корабчета от Ню Орлиънс. Програмата обикновено включва обиколка на блатата, разходка с плъзгач, а накрая - посещение в ръкава.
- Но защо точно там?
Джак я погледна в очите. Излъчваше увереност.
- Защото там е фермата за алигатори на чичо Джо.
13.
Чичо Джо не си падаше особено по децата, но лагерът осигуряваше добри пари.
Стоеше на предната веранда на къщата си до висока запотена бутилка „Будвайзер“ на парапета. След падането на здрача знойният ден като че ли бе станал още по-горещ и влажен. Тук винаги беше така. През първия час след залеза жегата сякаш не искаше да се махне и се задържаше повече от приличното. През нощта обаче започваше постепенно да се изнизва и ставаше по-лесно да се диша.
Тази част от нощта му харесваше.
Естествено, бирата също помагаше.
Отпи голяма глътка и загледа дванайсетте си хектара имот. В края му имаше нов къмпинг, извоюван от съседната гора блатни кипариси. В момента се обитаваше от група бойскаути от Батън Рейндж - бяха го наели за цялата седмица. Огньове примигваха кежду палатките, лагерът се осветяваше от нанизи декоративни фенери. В ранната вечер отекваха песни в съпровод с крякането на жабите, към което понякога се присъединяваше бухане на бухал или рев на алигатор.
Между дългата му къща и къмпинга се намираха осемте басейна и ями на фермата за алигатори. Имаше също рисове в клетки и плитко езеро, в което държеше гигантската кайманова костенурка Джипър. През фермата минаваха пресичащи се високи пътеки и платформи за наблюдение.
Джо я гледаше с гордост. Беше вложил над половин милион долара, за да превърне единственото езерце с няколко алигатора в настоящата атракция в ръкава. Само за миналата година инвестицията му се беше върнала тройно.
Разбира се, част от парите минаваха под масата. Като природозащитник, от Джо се очакваше да не продава алигаторите заради кожата или месото им, но не му беше трудно да намаже ръцете на местните правозащитни служители, та да гледат през пръсти какво се случва от време на време. А за някои богати въдичари новоизлюпеното алигаторче беше най-добрата стръв за лов на костур.
Джо погледна двамата мъже, които патрулираха по пътеките с пушки на рамо. Бяха от местната милиция и ги беше наел днес, след като бе чул, че по крайбрежието била забелязана някаква едра котка. По радиото го бяха предупредили да евакуира района, но Заливът беше твърде далеч. Пък и щеше да изгуби хиляди от депозитите и наема само от бойскаутите, ако им кажеше да се махнат.