Освен това предупреждението си беше точно това - предупреждение, а не заповед. Не беше позволил на Катрина да го прогони; нямаше намерение да се дава и на някаква си дива котка. За да оправдае решението си, нае четирима души от службата на местния шериф. В днешните трудни времена всеки се оглеждаше за допълнителни доходи.
Зад него се чуха стъпки.
- Татко, отивам да нахраня Елвис.
Той се обърна към дъщеря си, която тъкмо излизаше на верандата. Носеше поднос с пилета.
- Но не прекалявай. Утре сутринта имаме представление за лагерниците. Искам го гладен.
- Не бива да мориш стареца от глад - сгълча го нежно тя.
Той й махна да се разкара, но всъщност бе преизпълнен с любов и гордост от единственото си дете. Двадесет и две годишната Стела беше приета в бизнес училището в Тулани. Щеше да е първата висшистка в рода. Имаше амбиции за магистърска степен по бизнес администрация, но същевременно посещаваше и лекции по право и опазване на околната среда. И докато неговите начинания с фермата бяха мотивирани от печалбата, Стела беше истинска природозащитничка. Знаеше за сделките под масата, но главата й мислеше правилно. Това бе Луизиана. Нищо не се случваше без допълнителни пазарлъци на четири очи. А освен това голяма част от незаконните му доходи се връщаше обратно във фермата и множеството й екологични програми.
Стела слезе по стълбите до първата от пътеките през езерцата. Зад Джо отново се чуха стъпки, но този път дъските на верандата леко се раздвижиха. Жена му дойде при него, бършеше дундестите си ръце с кърпа за чинии. Взе бирата му, разклати я, за да види колко е останало, после извади нова от джоба на престилката си и му я подаде.
- Благодаря, Пег.
Тя застана до него, опря лакти на парапета и допи остатъка от първата му бира. Беше едра жена, но това му харесваше. Самият той също не беше кожа и кости, всяка година шкембето му провисваше все повече и повече над катарамата на колана му, а косата му под бейзболния каскет на щатския университет оредяваше със същата скорост, с която растеше коремът.
- Иска ми се да носеше повече дрехи - рече жена му.
Джо се загледа в Стела, която вървеше към централното езерце. Разбираше загрижеността на съпругата си. Дъщеря им носеше изрязани шорти и завързана под гърдите блуза, която оголваше пъпа й. Дори не си беше направила труда да обуе обувки. И определено не беше наследила склонността им към затлъстяване. Беше цялата мускули и извивки, с дълга руса коса, подобно на някаква Венера от Делтата. Джо много добре знаеше какъв ефект оказва Стела върху местните момчета. Не че тя им обръщаше някакво внимание.
Всъщност имаше голяма вероятност да не му се удаде възможност да прекръсти предприятието си от „Фермата на чичо Джо“ във „Фермата на дядо Джо“. Подозираше, че момчетата не фигурират в интересите на Стела. Тя прекалено много говореше за приятелката си от Тулани, някаква си Сандра, която ходела с рокерско яке и кожени ботуши.
Но пък може просто да беше в такъв период.
Отпи голяма глътка от новата бутилка.
Ако дъщеря му намереше подходящото момче...
- Хайде, момчето ми, кой иска късно вечерно хапване?
Стела стоеше на наблюдателната платформа над най-големия басейн. Единственото осветление бе от фенера на стълба. Черната вода долу едва отразяваше светлината и скриваше онова, което се спотайваше под повърхността. Тя прихвана с една ръка подноса с четирите пилета и вдигна резето на вратата с другата. Беше заклала пилетата само преди минути. Все още топлата кръв се изля от подноса и потече по ръката й.
Стела се намръщи и тръгна по голата дъска, която продължаваше над водата като трамплин за скокове. Отиде до края й, наведе се напред и погледна отражението си.
Нямаше абсолютно никакви вълнички, но тя знаеше, че Елвис е някъде долу. Мъжкият алигатор беше тук най-отдавна, един от първите от обитателите езерцето за разплод, когато баща й купи мястото. Тъй като се беше излюпил на свобода, никой не знаеше точната му възраст, но според един екип биолози би трябвало да наближава трийсетте. Учените бяха дошли да вземат кръвни проби от обитателите на езерцето. Някакъв протеин в кръвта на алигаторите бил много обещаващ за създаването на ново поколение силни антибиотици, способни да убият и най-резистентните бактерии.
Но дори биолозите не бяха направили опит да приближат Елвис. Той беше дълъг пет и половина метра и тежеше доста над половин тон. Никой не се бъркаше на Елвис. Вече беше преминал възрастта за размножаване, езерцето бе изцяло за него и той харесваше това положение.