И определено се беше разглезил.
Стела остави подноса до себе си и коленичи. Взе едно пиле и го протегна над водата. Капчиците кръв закапаха, образуваха миниатюрни кръгли вълни.
Зачака... но не много дълго.
Във водата се надигнаха още вълнички, във формата на V, и се насочиха към нея. От алигатора се виждаше само върхът на муцуната. Плъзгаше се плавно към нея, без да бърза, но решително. Водовъртежите отзад отбелязваха маховете на дългата му опашка, все още скрита под водата. Именно от това почти сексуално поклащане беше дошло името на алигатора.
- Хайде, Елвис. Няма да те чакам цяла нощ. - Стела размаха пилето.
Сякаш отблъснат от думите й, той потъна под водата. Всички вълнички изчезнаха. Стела се напрегна. С периферното си зрение мярна някакво движение от другата страна на езерцето - за част от секундата нещо светло се стрелна през гората, отрази лунната светлина и отново изчезна в мрака. Стела се взря натам. Сигурно й се беше сторило. Из блатата се носеха какви ли не истории за призраци, обикновейо обяснявани с горящия блатен газ, който кейджън наричаха feu follet, или „луд огън“.
Но това не беше блатен газ.
Стела напрегна зрение и слух - и изведнъж водата под нея избухна. Надигна се като фонтан, следвана от половин тон бронирани мускули. Огромната зейнала паст с остри жълти зъби се понесе към нея - толкова близко, че муцуната на създанието почти я докосна.
Елвис можеше да скача толкова високо, че дори задните му крака излизаха от водата. Стела пусна пилето в отворената уста. Челюстите се сключиха със силно щракване. После гравитацията надделя и помъкна алигатора надолу. Той пльосна тежко и потъна с наградата си.
Стела хвърли във водата още две пилета. Обикновено алигаторите се нуждаеха от движение, за да се насочат към храната, но Елвис беше свикнал да го хранят от ръка. Щеше да намери другите пилета, когато реши. Стела не беше забравила инструкциите на баща си и остави четвъртото.
След като приключи с храненето, вдигна подноса и тръгна да се връща. Някаква едра фигура препречваше вратата към платформата. Стресната, Стела направи крачка назад и едва не падна от дъската.
Оказа се един от наемниците на баща й. Носеше военна пушка помпа дванадесети калибър на рамо и се беше облегнал на стълба.
- Нахрани звяра, а? Гледам, че ти е останало едно пиле.
Мъжът се отмести и светлината от фенера освети лицето му. Беше десетина години по-възрастен от нея и як като бик. Носеше мръсна широкопола шапка, която не успяваше да прикрие мазните кичури кафява като кал коса. Смучеше клечка за зъби и говореше, без да я вади от устата си. Едната му ръка беше отпусната на широката катарама на колана му, оформена като бичи рога.
Стела му се намръщи и тръгна към вратата.
- Не трябва ли да патрулираш? Баща ми за това ти плаща.
Той се облегна така, че напълно й запречи изхода.
- Бъди добро момиче, иди в къщата и сготви за мен това пиле, миличка.
Погледът му се плъзна по тялото й, сякаш се интересуваше не само от пилето. Отвращението кипна в нея, но към него се примеси и страх. Стела много добре си даваше сметка, че е оголена - не само кожата й, но и опасното й положение на дъската.
Освен това познаваше достатъчно добре този човек, за да се страхува от него. Гарланд Чейс - по-известен из района като Гар заради приликата му с противната риба-змия, която се срещаше в изобилие из блатата - беше син на шерифа, а всички в окръг Паскуомиш знаеха, че татко му си затваря очите за недотам законните деяния на момчето си, сред които и събиране на такса за охрана. Бащата на Стела доброволно даряваше месечна вноска за „фонда на сираците на полицаи“, която се плащаше направо на кучия син.
- Баща ми ти е платил предостатъчно за тази нощ - каза тя. - Можеш и сам да си купиш вечеря.
Като се престори на по-храбра, отколкото се чувстваше, Стела изправи рамене и тръгна към вратата. Нямаше да му позволи да я заплашва. Гар отстъпи, но само крачка. Тя се опита да мине покрай него, но в последния момент той отново й препречи пътя с дебелата си ръка.
Наведе се към нея. Стела усети дъха му. Беше пил.
- Какво има? Лесбийките не могат ли да готвят? - попита той. - Или с това се занимава приятелката ти? Трябва ти истински мъж... някой, който да те научи как да се грижиш за него и да си добра жена.
Страхът й мигновено се смени с ярост.
- По-скоро бих изчукала Елвис.
Гар се напрегна, после тлъстите му устни се извиха в презрителна усмивка.
- Може пък да те метна във водата и да опиташ. В блатата непрекъснато стават инциденти.