Стела знаеше, че това не е празна заплаха. Този човек не беше над подобни постъпки. Гар и мутрите му бяха известни като причинители на „инциденти“ в миналото. Тъкмо това беше една от причините баща й никога да не пропуска вноските.
Избута ръката му, но той пристъпи към нея. Очите му я гледаха зло.
В този миг проехтяха писъците - пронизителни, изпълнени с ужас.
Двамата се обърнаха.
Писъците идваха от лагера на бойскаутите.
14.
Лорна седеше сама на предната палу ба. Катерът се плъзгаше гладко по тесния канал, покрай който се издигаха стари блатни кипариси. Боботенето на двигателя й действаше приспивно. До този момент на спокойствие не си беше давала сметка колко уморена е всъщност. Почиваше си, доколкото можеше, и гледаше ръкава.
На по-малко от километър отпред се чуваше по-острият вой на двата плъзгача, които водеха. Лъчите на прожекторите им разсичаха мрака. Между клоните на дърветата примигваха светулки, танцуваха над канала като предупредителни светлинки.
Заслуша се в дишането на блатото - в плясъка на водата в корените на кипарисите, в шепота на листата, в гръмкото крякане на жабите, писъците на совите. А под всичко това се усещаше нещо безвременно и заспало, намек за праисторически свят, кътче от изначалния Едем.
- Гладна ли си?
Гласът я накара да подскочи. Почти беше задрямала, унесена в мислите си. Подуши и долови чудесния аромат на нещо пикантно, който рязко изпъкваше на фона на миризмата на тиня и блато.
Джак пристъпи към нея.
- Гъмбо от раци. Надявам се, че обичаш бамя.
- Нямаше да съм южнячка, ако не обичах.
С изненада откри в яхнията парченца pain perdu. Майка й навремето го приготвяше всяка неделя сутрин - накисваше стар хляб в мляко и канела, оставяше го да престои през нощта, след което го пържеше. Ароматът изпълваше цялата къща. Никога не беше яла pain perdu с гъмбо.
Колебливо загреба едно парче.
- По рецепта на grand-mere - каза Джак. Усмивката се долавяше зад думите му. - Опитай.
Тя вкуси предпазливо натопения хляб. Примижа.
- Боже мой... - Смесицата от горещото гъмбо и сладостта на канелата беше на път да я докара до припадък.
Усмивката стигна и до лицето му.
- Кейджъните поназнайваме това-онова за готвенето.
Остана до нея, докато тя омиташе яхнията. Постепенно обаче взе да става неловко. Твърде много неща имаше между тях, призраци от миналото, които ставаха твърде реални в тъмното блато и тишината.
Накрая Джак наруши напрегнатото мълчание. Сякаш за да прогони тъмнината, замахна с ръка и улови искрицата светлина, която прелиташе наблизо. После отвори шепата си. Мъничката светулка вече беше угаснала - магията й беше развалена и тя отново бе само малка крилата буболечка.
- Grand-mere беше страхотна готвачка, но grand-реге беше нещо като лечител. Знаеше какви ли не домашни церове. Къпане в отвара от пипер срещу болежки. Ако имаш треска, спиш под леглото. Стриваше светулки и ги бъркаше с чист спирт, за да прави мехлем. Твърдеше, че лекувало ревматизъм.
Духна светулката и тя литна и заблещука отново.
- Обикаляше из къщи по долни гащи нощем, а раменете и коленете му бяха омазани със светеща пихтия.
От гърдите на Лорна се изтръгна топъл смях.
- Брат ти ми го каза веднъж. Изкарал си акъла.
- Помня. Grand-pere почина, когато Том бе само на шест. Беше твърде малък, за да разбере. Пък и всеки път, когато виждахме блатен газ, аз все му казвах, че духът на дядо идва да го вземе.
Лорна се усмихна на това как спомените им се сплитаха и се въртяха около Том. Отново настъпи мълчание. Това беше проблемът да е с Джак. За каквото и да говореха, и двамата ги преследваха техни собствени призраци.
Можеха да оставят тишината да ги смаже, да ги накара да се разделят, но Джак остана до нея. Между двамата имаше много неизказани неща, които от години очакваха обяснение. Гласът му се сниши до шепот, но въпреки това тя долови болката му.
- Трябва да те попитам... някога съжалявала ли си за решението си?
Лорна се напрегна. Никога не беше говорила за това с никого, поне не откровено. Но ако някой заслужаваше честен отговор, това бе Джак. Изведнъж й стана трудно да диша. Мислите й се върнаха към онзи момент в банята, теста за бременност. Както винаги, миналото бе само на една крачка.
- Ако можех, щях да върна всичко - каза тя. - Наистина. И не само заради Том. Не минава и ден, без да си мисля за това. - Ръката й се плъзна към корема й. - Трябваше да съм по-силна.
Джак помълча за момент, явно преценяваше какво и как да отговори.
- С Том бяхте още деца.
Тя поклати глава.
- Бях на петнайсет. Достатъчно голяма, за да преценя по-добре. И преди, и след това.