С Том се бяха любили в градинската барака в имението й след едни пролетни танци. Бяха глупави и влюбени, излизаха вече близо цяла година. И двамата бяха девствени. Любенето беше болезнено, необмислено и пълно със заблуди.
От първия път не се забременява.
Когато пропусна цикъла си, а след това тестът потвърди бременността, точно тази заблуда беше направена на пух и прах. Реалността и отговорността се стовариха отгоре им с цялата си тежест. Не говореха за тази ужасяваща обща тайна, която не искаше да си отиде. През следващия месец Лорна буквално беше изкупила всички тестове за бременност от аптеките на близкото градче. Всяка нощ се молеше коленичила.
Какво можеха да направят?
Не беше готова да има дете, да бъде майка. Том се ужасяваше от мисълта как ще реагират родителите им. Тя също беше възпитана като католичка - бе взела първото си причастие в катедралата „Сейнт Луис“. Като че ли нямаше избор, особено ако родителите й научеха истината.
Том предложи решение. В съседния район имаше една акушерка, която правеше аборти. При това не ставаше дума за бабешки методи. Акушерката имаше опит от клиниката за семейно планиране и беше използвала уменията си, наред с купени на черно инструменти и лекарства, за да отвори своя незаконна клиника в една стара къща. Бизнесът й процъфтяваше. Клиентите й не бяха само тийнейджърки, но и палави съпруги, жертви на изнасилване и всеки, който искаше нещата да си останат в тайна. А подобни хора в Южна Луизиана имаше в изобилие. Районът си имаше неписано правило - ако не говориш за нещо, значи то никога не се е случвало.
В края на краищата това беше истинската сила на Делтата. Тайните можеха да бъдат удавени завинаги в тъмните й разклонения и блата.
Но бе заблуждение да се мисли, че подобни тайни наистина умират. Някой все пак трябва да живее с тях. И често онова, което се смята за завинаги изчезнало, отново изплува на повърхността.
Джак прочете болката в стойката и, мъката, която така ясно се изписа на лицето и. Не биваше да си отваря устата. Нямаше право да я разпитва, да забива този кол в сърцето и. Конкретно в тази история той имаше и свой собствен товар на плещите си. Може би именно затова беше тук, за да намери някакъв начин да прости на самия себе си.
- Том така и не ми спомена, че си бременна - тихо заговори Джак. - Не каза дори и на мен. Живеехме в една стая, така че знаех, че нещо не е наред. Беше станал много унил и тих, ходеше из къщи като ударен с мокър парцал. Едва когато се обади онази нощ, пиян, плачеше... може би търсеше опрощение от по-големия си брат.
Лорна се обърна към него. Никога не беше чувала за това.
- Какво ти каза?
Джак почеса четината на брадичката си. Стърженето му се стори толкова силно, че отпусна ръка.
- През това време си била при акушерката. Докато те чакал, той се замъкнал в някакъв долен бар наблизо и се напил.
Тя се взираше в него и го чакаше да продължи. Джак знаеше, че е запозната с тази част от историята.
- Едва го разбирах какви ги говори. Направил ти дете. Това поне беше ясно.
- Вината не е само негова - уточни тя.
Джак кимна и продължи:
- Разкъсваше се от чувство за вина. Беше сигурен, че е съсипал живота ти. Че го мразиш. А най-вече имаше чувството, че те е насилил да идеш при акушерката. Че е било неправилно. Но вече било прекалено късно.
Тя го погледна.
- Знаех, че е уплашен... също като мен. Но не знаех, че се е измъчвал. Успявал е да го скрие.
- Типично за кейджън. Joie de vivre. Мъката трябва да се потиска и това важи с особена сила за мъжете. Може би затова се беше напил. Не е можел да го понесе без поне малко алкохол.
Лорна се намръщи.
- Когато излязох и го видях да се клатушка и да заваля думите, страшно се ядосах. Болеше ме, не бях на себе си от упойките, а той беше пиян. Развиках му се, наругах го хубаво. Смятахме след аборта да идем в хотел. Бях казала на нашите, че ще преспя при приятелка. Всичко беше планирано. Но след като го намерих в такова състояние, реших, че е по-добре да прекараме нощта в каросерията на пикапа му, докато не изтрезнее...
Гласът й секна. Джак знаеше защо.
- Но Том не е пил самичък.
- Да. Не беше пил самичък..
Горе-долу по това време Джак бе летял през окръга с мотора си. След пиянското обаждане беше разбрал, че брат му има нужда от него и че определено не е в състояние да шофира.
Гласът на Лорна стана студен, сякаш се мъчеше да се отдалечи колкото се може повече от спомена.
- Когато онези дойдоха, Том вече беше заспал в каросерията. Измъкнаха ме навън още преди да разбера какво става. Съпротивлявах се, но ме държаха здраво. Свалиха ми джинсите до коленете, разкъсаха блузата ми...