- Не е нужно да говориш за това, Лорна.
Тя сякаш беше оглушала.
- Не можех да ги спра. Още помня вонящия дъх на онова копеле, миризмата на алкохол. Смеха му. Ръцете му по мен. Трябваше да съм по-внимателна.
Гласът й пак секна и тя се разтрепери.
- Те бяха мръсници - рече Джак. Говореше против чувството за вина, което чуваше в гласа й. - Хищници. Вероятно редовно са се навъртали около клиниката. Жените под упойка са били лесна плячка за тях. А и кой би съобщил за нападението? Онези жени са отивали да правят тайни аборти на незаконно място. Мълчанието им на практика е било гарантирано. Кучите синове вероятно са напили Том с някакво менте, за да го елиминират. И ти си останала сама и уязвима.
- Но аз не бях сама. - Обърна се към него. Очите й блестяха в тъмното.
Джак бе пристигнал точно навреме, мотоциклетът му беше поднесъл на паркинга. Видя ги край гората върху Лорна. Изпълни го дива ярост. Нахвърли се върху тях, но успя да подчини гнева си на хладната пресметливост. При трима срещу един трябваше да им даде пример, така да нападне единия, че останалите двама да се уплашат. Вдигна мръсника от Лорна и изви ръката му, докато не изхрущя кост и онзи не изпищя. След това започна да го удря, беше се превърнал почти в животно в яростта си, счупи му носа на кучия син, скулата, изби му предните зъби.
Въпреки това му остана здрав разум да извика на Лорна да бяга, да изтича при пикапа и да се маха. Не знаеше колко други има наоколо, дали боят няма да привлече някакви другарчета на тези тримата.
До вратата на автомобила обаче Лорна се поколеба и Джак реши, че се е парализирала от страх.
- Бягай, тъпа кучко!
Все още съжаляваше за думите си - и заради жестокостта им, и заради онова, което щеше да ги последва.
Лорна скочи в кабината, двигателят изрева и тя подкара. Докато превръщаше лицето на копелето в кървава пихтия, Джак я видя как излиза на заден от паркинга на тесния криволичещ път. По онова време не знаеше, че брат му е в несвяст в откритата каросерия. Научи истината чак по-късно, след катастрофата. Лорна бе изгубила управление в тъмното, не беше преценила един завой и бе забила колата в някакво дърво.
Въздушната възглавница я спаси.
Том беше намерен на петнадесет метра от пикапа, с лице във водата.
Лорна гледаше измъченото изражение в очите на Джак. Не помнеше почти нищо след катастрофата.
Следващите дни й бяха като размазани.
Резултатът от онази нощ беше типичен за правната система на Луизиана. Сключиха се сделки при закрити врати. Тя бе намерена за виновна в шофиране в нетрезво състояние, макар то да не бе свързано с алкохол, както предполагаха всички след взетите проби от тялото на Том. При него алкохолът в кръвта надвишаваше допустимата норма четири пъти. Нейното състояние бе приписано на въздействието на упойките - подробност, която бе премълчана пред журналистите, за да се спести допълнителното унижение за родителите й.
Джак също бе дал показания при закрити врати защо е била зад волана. В същото време срещу него беше повдигнато обвинение за нападение.
Лорна се срамуваше, че така и не е научила какво се е случило с него след всичко това. Джак просто беше изчезнал.
- Ти къде отиде? - попита тя сега. - След съда?
Той въздъхна и поклати глава.
- Онзи, който те беше нападнал и когото пребих, се оказа от семейство с много дебели връзки.
Лорна беше потресена. Опита се да погледне на миналото с други очи, за да проумее думите му. В гърдите й пламна гняв.
- Чакай малко. Мислех си, че никой не знае кой е бил.
При опита за изнасилване не беше успяла да разгледа добре нападателя си. А в затънтените кътчета на Делтата хората предпочитаха да си затварят устата.
- Отърваха се от мен - обясни Джак. - Сега ми е ясно, че са се страхували да ме преследват открито. Така щеше да се разбере за опита за изнасилване - престъпление, на което по тукашните места често се гледа с пренебрежение, защото момчетата са си момчета, но никой не искаше да изпробва тази теория. А освен това ти не беше изнасилена, така че защо да се раздухва историята?
Джак явно усети студенината, която лъхна от нея, защото побърза да каже:
- Това бяха техните думи, не моите. Както и да е, така и не се стигна до съд. Въпреки това не можеха да ме пуснат просто така. Неговото семейство имаше връзки. Моето не. Пък и отдавна си имаме проблеми със закона. Сигурно си спомняш, че Ранди вече беше зад решетките за нападение над полицай. Намекнаха, че животът му може да се окаже в опасност, ако не играя по свирката им и не си държа езика зад зъбите. Затова ми беше предложен избор - да ида в затвора или да вляза в морската пехота.