Дългата опашка на звяра махна веднъж, след това купчината мускули се завъртя мълниеносно и се скри в гората.
- Всички вътре - викна баща й. - Гар, кажи на хората си да се връщат. Нуждаем се от всяко оръжие, за да защитим децата.
От гората се чуха изстрели, последвани от смразяващ кръвта писък. Тримата спряха като заковани. Черната гора притихна. Дори жабите се бяха умълчали.
Гар бе долепил буза до приклада на пушката.
- Джо! - извика отвътре майката на Стела.
- Веднага вътре - нареди баща й.
В тишината се чу друг звук - остър вой. Идваше от другата страна на къщата, където в един от по-дълбоките канали се намираше семейният кей и цистерната с гориво.
- Плъзгач! - възкликна Стела.
Някой идваше.
И дано да беше въоръжен.
Чичо Джо си проправяше път през морето деца в дневната - бяха насядали на пода на групички и се взираха ококорено в него. Командирите задаваха въпроси, но той не ги чуваше. Вниманието му беше приковано към голямата каменна камина, която заемаше стената в дъното. От двете й страни имаше широки прозорци, гледащи към задната част на къщата и кея.
След него вървяха дъщеря му и синът на шерифа.
Гар спря до единия прозорец и заговори по радиостанцията. Викаше някой да му отговори.
„Дали някой от хората му е успял да оцелее?“
Джо и Стела отидоха до другия прозорец и застанаха рамо до рамо. Воят на плъзгача не се чуваше вътре. Джо се загледа навън. От лодката нямаше и следа, само светлините на кея се отразяваха в черната вода.
Ами ако не идваха насам?
Нямаше начин да се обади по радиото. След бурята имаха проблем с късите вълни - нещо нормално в случаите, когато температурата стигнеше такива екстремни граници. Влагата кондензираше в радиостанцията и я правеше неизползваема. Едва бяха успели да чуят предупреждението. След това радиото напълно изключи. Все се канеше да го оправи, но така и не намираше време.
Загледа се към водата. Този канал бе единственият път до и от фермата.
Беше тесен и криволичещ, но Джо се беше погрижил да го издълбае достатъчно дълбок, за да може да се използва от по-големите кораби, докарващи посетителите. От двете страни гората бе фризирана, за да изглежда особено живописна. Храстите бяха разчистени, за да се подчертае големината и величието на блатните кипариси. Стратегически посадените цъфтящи растения допълваха великолепието наред с красиво нагласените водни лилии покрай бреговете.
- Ето! - възкликна Стела и посочи.
Рязка светлина се появи далеч в канала, примигваше между дърветата.
- Два са! - каза Стела и посочи втората светлина. - И идват насам!
- Стой до прозореца. Ще сляза при кея.
- Татко, недей. Поне изчакай да приближат. И вземи Гар.
Джо се поколеба. Първият плъзгач се появи на завоя на канала и изви в гладка дъга, задвижван от гигантската перка на кърмата. Прожекторът му светеше право към къщата и ги заслепяваше. Джо вдигна ръка да заслони очите си.
Плъзгачът се понесе с пълна скорост към кея, следван от втори, който караше плътно в следата му. Лъчите на прожекторите подскачаха по вдигнатите вълни.
Единственото предупреждение бе рязкото ахване на дъщеря му.
Джо примигна срещу светлината и видя как нещо голямо изскочи от гората и полетя високо във въздуха. Хвърли се върху човека, който караше първия плъзгач, и го изхвърли от седалката. Човек и котка полетяха във водата от другата страна на канала, сред водните лилии. Още преди вдигнатата вълна да се оттегли от брега, котката изскочи от плитчините и се скри в гората. Тялото остана да се носи по корем във водата. Главата се люлееше малко по-нататък между лилиите.
- Татко!
Стела посочи празния плъзгач. Инерцията го насочваше като ракета право към кея.
- Резервоарът!
Плъзгачът улучи кея с пълна скорост. Носът му се издигна високо над ръба, дъното удари помпата за гориво и я откъсна от нитовете. Бензинът потече. Лодката се плъзна по кея. Чу се стържене на метал в метал. Един стълб падна и електрическият фенер се пръсна.
По кея заиграха искри.
„0, не...“
Джо затаи дъх.
Другият плъзгач усети опасността и се опита да завие, да забави скорост, да се отклони, да се измъкне...
Късно.
Блесна пламък, последван от мощна експлозия. Джо блъсна дъщеря си и падна заедно с нея на пода, а в същото време стъклата на прозореца се пръснаха. Жега и дим изпълниха помещението. Ушите му звъняха, но успя да чуе писъците на децата. Вдигна глава и видя как горяща дъска от кея разби един прозорец в кухнята. По покрива затропаха отломки.