Джо запълзя на четири крака към прозореца.
Сякаш целият свят бе пламнал. Дори каналът гореше от разлетия бензин. Виеше се задушлив дим. Видя втория плъзгач преобърнат край брега, където го беше изхвърлила ударната вълна.
Стела го задърпа за ръката.
- Къщата гори!
Джо погледна и видя струйки дим да се вият около покривните греди. Тук-там танцуваха пламъчета. Покривът се беше подпалил от дъжда горящи отломки.
- Трябва да изкараме децата навън! - Стела се обърна и закрещя сред какофонията на пищящите малчугани. - Гар! Помогни ни да изкараме всички навън!
Но Гар вече бягаше. Парче стъкло го беше порязало и лицето му беше цялото в кръв. Разбутваше децата от пътя си, дори стовари приклада на пушката си в лицето на един родител, който се опита да го спре.
- Гар!
Стела понечи да хукне да го спре, но той вече беше стигнал вратата и избяга навън.
Джо я хвана за лакътя.
- Изкарайте децата с майка ти. Аз отивам горе до шкафа с оръжие. Разпитай възрастните. Ако някой знае как се стреля, прати ми го.
За момент Стела замръзна, уплашена, почти изпаднала в шок.
- Отведи децата обратно в лагера. И подсилете огньовете.
Нещо сякаш се пречупи в нея и я освободи. Тя кимна.
- А ти какво ще правиш?
- Не се безпокой. Идвам веднага. Ако искаме да оцелеем, ще ни трябва всяко оръжие, което можем да намерим.
Отгоре се чу силно пращене. Част от покрива поддаде и в стаята се посипа горяща пепел.
Джо я блъсна към децата.
- Действай!
16.
Към небето се понесе огнена вихрушка.
Всички на катера замръзнаха. Докато експлозията отшумяваше, Джак сграбчи помощника си за ръката.
- Обади се на хеликоптера! Веднага!
Втурна се към рубката. Катерът наближаваше последния завой преди кея. Огнената буря пред тях утихна, остана само червеникавото сияние, което светеше през дърветата. Джак надуши миризмата на гориво в нощния ветрец. За миг си помисли за експлодиралия траулер.
„И това ли беше замаскирана бомба?“
Отхвърли идеята като малко вероятна. Само шепа хора знаеха, че екипът му е тръгнал към фермата за алигатори. Въпреки това нямаше намерение да рискува.
- Намали оборотите! - заповяда той, щом влезе в рубката. - Продължавай напред, но бавно.
Застана до мъжа на кормилото.
Ръмженето на двигателя падна с цяла октава и катерът бавно взе завоя на ръкава.
Джак изруга.
Всичко гореше.
- Сър? - попита кормчията.
- Спри.
В края на канала се издигаше голяма дървена къща с широк кей. Димящите останки от единия плъзгач лежаха сред горящите руини. Джак се опита да проумее ситуацията. Може би водачът бе изгубил контрол над лодката и се беше врязал в кея? Подобно нещо можеше да се очаква - хората му по принцип бяха самонадеяна тайфа и обичаха да рискуват из ръкавите.
Вторият плъзгач лежеше преобърнат на брега на канала, със забит в дърветата нос, най-вероятно изхвърлен там от експлозията. В светлината на пламъците Джак забеляза тела във водата.
Скот Нестър се втурна в рубката и викна:
- Хеликоптерът идва!
Джак, все едно не го е чул, посочи канала и нареди:
- Хвърлете спасителни жилетки. Спасителите да скачат. Във водата има хора.
Скот хукна навън. Джак го последва по петите. Помощникът му вече крещеше заповеди. Димът беше станал по-гъст и по-тежък, падаше върху катера като отсечено дърво.
Дървената къща продължаваше да гори. Част от покрива се срути, вдигна се облак пепел и искри. Огънят вече започваше да се разпространява в гората.
- Джак!
Беше Лорна. Лицето й бе пребледняло, очите й - огромни.
- Чух писъци - каза тя и посочи към огнения ад. - Детски.
Джак се намръщи и напрегна слух да долови нещо през рева и пращенето на пожара. Не чу нищо, но повярва на увереността в очите на Лорна. Спомни си съобщението за липсващите скаути. Ако там имаше деца, хората му трябваше да намерят начин да заобиколят пламъците.
Но как?
Не смееше да доближи катера повече. Огънят напълно запречваше пътя и с всеки порив на вятъра пламъците в гората се разгаряха още повече. Той огледа тъмното блато. Криволичещите ръкави бяха твърде тесни за зодиаците на катера.
Но може би щяха да са достатъчно широки за нещо по-малко.
Обърна се към Ранди и братята Тибодо до двете ка- нута. Ако бяха достатъчно бързи, можеха да заобиколят и да стигнат до фермата с тях.
- Ранди! - Джак тръгна към брат си, като пътьом събираше хора. Всяко кану можеше да побере петима или шестима души. - Спуснете канутата. Веднага!
Ранди не се нуждаеше от повече обяснения. Погледна Джак в очите и го разбра моментално. Метна цигарата си във водата и се обърна към двамата Тибодо.