- Екипът на Мансур не отговаря - докладва Скот.
В същия миг проехтяха изстрели. Прозвучаха сякаш току зад дърветата, но Джак знаеше, че идват поне от километър и половина.
Получиха отговор.
Лорна бе права. Котката беше тук.
Джак вдигна радиостанцията.
- Колко остава до пристигането на хеликоптера?
- Пет минути.
- Да претърси на изток. В посоката, накъдето тръгнаха другите. - Спомни си тревогите на Лорна, че прожекторите, перката и грохотът на двигателя могат да подплашат ягуара. Молеше се наистина да е така.
- Пилотът да лети ниско над дърветата. И максимално шумно.
- Какво става? - обади се Ранди от кърмата.
Джак продължи да държи радиостанцията до устните си.
- Скоти, и вие там внимавайте. Кажи на всички да се качват на палубата.
- Вече се качиха. Наблюдаваме и двата бряга. Към катера ли се връщате?
Джак усети погледите на другите върху себе си.
- Не. Продължаваме. Ще се опитаме да заобиколим огъня и да помогнем на хората във фермата. Ще им е нужно оръжието ни с тази котка на свобода.
- Разбрано, сър. Край.
Джак свали радиото.
- Е, значи продължаваме? - попита Ранди.
Джак кимна и каза:
- Да. Вече почти сме заобиколили огъня.
Загледа се през очилата. Горещината и блясъкът на пожара ясно се виждаха през дърветата. Никак не му се искаше да обръща гръб на братята Тибодо и хората от екипа си, но щяха да им трябват над пет минути да се върнат в блатото и още повече, за да продължат след другото кану от отсрещната страна на канала.
Посочи един по-широк ръкав, който водеше на юг. Ако минаваше сравнително право, можеха да го използват да минат покрай пожара и да стигнат до фермата за алигатори.
Ранди въздъхна и зави. Другите двама гребяха. Кануто се плъзна в канала. Джак следеше разрастването на горския пожар.
За съжаление каналът ставаше все по-тесен, клоните на дърветата се снишаваха все повече и накрая все едно се плъзгаха през тунел. Усещането се засилваше още повече от ограничения зрителен ъгъл на очилата за нощно виждане. Джак се присви, но въпреки това клоните продължаваха да закачат каската му, а по лицето му се лепеше мъх.
Ранди изруга.
Но поне огънят оставаше на изток от тях.
Каналът правеше внезапни завои и излизаше в езерца със застояла вода. Светулките кръжаха в нощта на светещи сребристозелени облаци пред очите на Джак.
Полузаслепен от гъмжилото им, той не забеляза клона, който го перна по лицето и одраска бузата му.
Джак машинално го бутна настрани - и едва тогава осъзна грешката си.
Клонът бе мек, покрит с плат.
Тялото падна от дървото и се стовари в кануто. Мъжете се развикаха стреснато. Джак рязко свали очилата и им викна да млъкнат.
Трупът бе провесен през борда на кануто, наполовина във водата, с лицето надолу. Липсваха му крак и ръка.
Ранди посочи напред с греблото.
Джак се обърна. Пламъците на пожара осветяваха ужасна картина. Още две тела висяха от дърветата като някакви зловещи коледни украшения и от тях капеха капки кръв.
На двайсетина метра по-нататък през канала минаваше ограда. На нея висеше табела. Макар да бе тъмно, Джак успя да различи червените букви.
МИНАВАНЕТО ЗАБРАНЕНО
Оградата на фермата.
Бяха стигнали. В потвърждение Джак чу викове. Ревът на огъня заглушаваше думите, но той успя да различи и по-тънки гласове.
Деца.
- Напред! - нареди Джак.
Хората му изхвърлиха тялото през борда, греблата отново се потопиха и кануто се плъзна под окачените тела. Възтопла капка падна върху ръката на Джак. Той впери поглед в аленото петно, после отново се обърна към труповете. Разполагането им толкова близо до фермата изглеждаше нарочно, сякаш бяха оставени като предупреждение. Котката маркираше територията си.
Колко умен бе всъщност този звяр?
18.
Стела трябваше да крещи, за да надвика уплашените писъци и плача на децата.
- Накладете огньове в кръг около нас! Големи огньове!
- Защо стоим тук? - попита една майка. - Пожарът се разраства. Ще се окажем в капан.
Стела забеляза, че и други се взират в тях. Но пък те не бяха видели голямата котка и колко бързо се движи. Ако се опитаха да избягат по сушата, звярът щеше да ги избие един по един.
- Лагерът е на открито - извика тя. - Вятърът духа в противоположната посока. А дори пожарът да ни обкръжи, имаме достъп до вода. За всеки случай обаче трябва да започнем да мокрим шалове и кърпи, за да си покрием лицата, ако вятърът се промени и насочи дима насам.
- Права е - потвърди баща й. - Тук ще сме в най-голяма безопасност.
Беше целият в пепел и плувнал в пот. Помагаше на мъжете и по-големите момчета да запалят защитния пръстен огньове. Майка й беше с някои от другите жени при по-малките деца.