Възможно ли бе това да е малкото на ягуара, братчето или сестричето на Багира в ЦИЗВО?
Това може би обясняваше защо голямата котка е станала така агресивна. Майката защитаваше не само територията си, но и малкото си. Нищо чудно, че беше атакувала първо лодката на Тибодо. Екипът бе извадил лошия късмет да тръгне от тази страна на канала, където бе скрито малкото.
Всичко се свеждаше до него.
Ако можеха да го заловят и да го отнесат на катера, щяха да разполагат с идеалната примамка за майката, начин да я отклонят от атакувания екип - разбира се, стига мъжете да бяха все още живи. А ако не, все пак щяха да разполагат със средство да контролират ягуара.
Точно това бяха доводите й в спора със Скот Нестър.
„Контролираш ли малкото, контролираш майката“.
Рискът от едно бързо претърсване си заслужаваше. Лорна бе настояла да участва, като заплаши помощника на Джак, че е готова да скочи през борда и да плува, ако се наложи. Докато подготвяха зодиака, Скот се опита да се свърже с Джак, за да получи съгласието му. Отговор обаче нямаше, така че Скот в крайна сметка отстъпи - той също беше загрижен за съдбата на колегите си.
Въпреки това инструкциите към Гарсия и Чайлдрес бяха твърди.
- Дотам и обратно. Ако побегне, не го гонете. - После посочи Лорна. - И не се церемонете с нея, ако ви създава неприятности.
И сега тримата се движеха бързо през гората към големия кипарис. Нямаше обаче начин да го правят, без да вдигат шум. Само след няколко крачки Лорна видя как малкото се скри зад дънера, разтревожено от приближаването им.
Дали още бе там, или беше избягало?
По принцип малките не се отдалечаваха от леговищата си дори когато се намираха в непосредствена опасност. Тя си припомни един документален филм, в който цяло котило лъвчета беше убито от кобра просто защото малките се страхуваха да напуснат бърлогата си. Ако имаха късмет, ягуарчето все още щеше да е там.
Докато вървеше, забеляза едва доловима следа от топлинна сигнатура. Малкото все още беше зад дървото, но като че ли бе готово да побегне. Не смееше да го упои. Стреличките бяха твърде силни за него.
Но не можеше да му позволи да избяга.
- Бърт...
Кучето спря и помръдна едното си ухо, но продължаваше да гледа напред. На него не му трябваха очила за нощно виждане, за да различи малкото. Лорна се надяваше, че е като другите кучета в района и най- вероятно е обучен да ловува еноти.
А имаше само един сигурен начин да хванеш енот.
- Качи го на дървото, Бърт - заповяда му тя.
Бърт се хвърли напред снишен, разсичаше тревата като копие. Направи широка дъга и заобиколи. Нямаше намерение да позволи на плячката си да избяга навътре в гората.
Както се надяваше Лорна, инстинктите на малкото заработиха. Не искаше да напуска мястото, където го беше оставила майка му, но същевременно усещаше заплахата от Бърт. И чисто по котешки скочи нагоре по дървото.
Бърт се озова под него и излая, за да оповести успеха си.
Всички се затичаха към хванатата в капан котка.
На Лорна не й се искаше да плаши малкото създание, но и много добре знаеше колко важно е да го заловят.
При това колкото се може по-бързо.
Лаят на кучето със сигурност вече беше насочил голямата котка към тях. Лорна първа стигна дървото.
- Тихо, Бърт.
Кучето подскачаше възбудено около дървото, но се подчини и спря да лае.
Ягуарчето се беше покатерило на един от долните клони. Бе още съвсем малко и не можеше да се катери твърде високо. Огромни, изцъклени от страх очи се взираха надолу към тях. То изсъска и козината му настръхна като четка.
Лорна беше преметнала през рамо дебело червено противопожарно одеяло. Остави карабината, разви го и го метна над малкото като мрежа. Тежестта и изненадата го накараха да изгуби равновесие. Оплетено в одеялото, малкото падна, но Лорна го улови. То започна да се гърчи и бори във вързопа, но, подобно на братчето си, беше недохранено. Съпротивата му не бе дълга.
Тя го притисна към себе си с надеждата да го успокои и да намали паниката му. От вързопа се чу жално мяукане. Сърцето й се сви от съчувствие.
„Горкото!“
- Госпожо, време е - каза Гарсия.
Той и партньорът му държаха карабините си в готовност. Всички се ослушваха за някакъв знак, че разгневената майка се носи към тях. Вместо това се разнесе различен шум - тежък грохот.
Всички се обърнаха на север. Лорна се намръщи от ярката светлина, която я заслепи през очилата. Това трябваше да е хеликоптерът, извикан от Джак от Бей Лано. Тя махна очилата, тъмнината я обгърна от всички страни и ослепителната светлина се превърна в точица в небето. Хеликоптерът все още бе на близо километър от тях, но шумът от перките му ставаше по-силен с всяка секунда.