- Да вървим - подкани я Гарсия.
Лорна се наведе да вземе карабината си от земята.
Когато се изправи, се озова срещу две големи очи, които я гледаха от гората и светеха в тъмното.
Замръзна.
Бърт глухо изръмжа.
В следващия миг очите изчезнаха.
Лорна отстъпи крачка назад.
- Какво има? - попита Чайлдрес.
- Бягайте!
19.
Лорна се покатери на катера. Беше останала без дъх. Сърцето й сякаш се беше качило в гърлото. Щом застана на палубата, погледна назад към брега.
Защо котката не се беше втурнала да ги преследва?
Хеликоптерът се рееше над тях и вятърът от перките му ги блъскаше, разпиляваше листа и огъваше клоните на дърветата.
Макар да бяха стигнали катера с безценния си товар, те знаеха, че изобщо не са в безопасност. Дърветата бяха на по-малко от десет метра от тях. Котката лесно можеше да прескочи това разстояние дори без да се засилва.
Гарсия и Чайлдрес също си даваха сметка за тази опасност и щом стъпиха на палубата, се завъртяха и насочиха оръжията си към брега.
Бърт скочи от зодиака и подуши вързопа в ръцете на Лорна.
Скот Нестър отиде при тях. Трябваше да вика, за да го чуят.
- Намерихте ли котето?
- Да - отвърна Лорна. - А майка му намери нас.
Скот се взря в тъмния бряг. Нищо не помръдваше.
- Гарсия? Ти видя ли нещо?
- Само проклети светулки. - Мъжът беше нащрек, но напрежението в раменете му намаля. - Може би доктор Полк е видяла просто някакво отражение във водата. Ние с Чайлдрес не забелязахме нищо.
- Тук е - настоя Лорна. Не беше никакво отражение на звезди във водата. Онези светещи, коварни и интелигентни очи още изгаряха ума й.
- Ако сте права, ще се навърта наоколо, щом малкото й е у нас - каза Скот. - Това би трябвало да я държи надалеч от другите.
Лорна долови неизречените опасения зад думите му.
„Ако някой от тях е все още жив“.
Вдигна малкото по-високо към гърдите си. То се беше укротило, топлината и тъмното му бяха подействали успокояващо. Лорна се загледа към тъмната гора.
Защо котката не беше продължила след тях? Имаше чувството, че не е пропъдена от шума и светлините на увисналия над дърветата хеликоптер. Нали не се беше уплашила да нападне човека в плъзгача.
Малкото се размърда, за да се настани по-удобно. Не беше толкова болнаво като спасеното от изхвърления на сушата траулер, но въпреки това не беше в добра форма. Дали майката знаеше това и се беше отказала от него? Затова ли не ги беше преследвала?
Лорна не можеше да приеме това. Досега майката беше направила много, за да защити потомството си. И нямаше да се откаже толкова лесно.
В такъв случай къде се беше дянала? Какво беше намислила?
Изминаха още пет минути. От майката все така нямаше и следа. Хеликоптерът направи обиколка, прожекторът му осветяваше гората.
Скот отиде в другия край на катера, за да говори с Бреговата охрана по сателитния телефон. Спасителните части щяха да пристигнат след десет минути.
Бърт се сви на кълбо на палубата и мушна нос под опашката си. Не изглеждаше възбуден - и това я тревожеше. Вятърът духаше от изток. Ако котката беше наблизо, Бърт би трябвало да го долови, да обикаля нервно палубата и да скимти.
- Отишла си е - промълви Лорна.
Зад нея Скот изведнъж заговори възбудено и тя се обърна. Той вече сваляше радиостанцията от ухото си. Забърза към нея.
- Джак се обади. Котката е била забелязана при фермата. Защо не е тук? Нали казахте, че ще остане близо до малкото си.
Лорна впери поглед към горящата къща. Хеликоптерът прелетя ниско, разпръсна горещия пушек над канала, но в същото време пилотът внимаваше да не раздуха пламъците към тях. Въпреки това във въздуха полетяха искри, заваляха по катера и засъска- ха във водата.
- Пращам хеликоптера към Джак - каза Скот. - Може би ще успее да прогони онова чудовище от децата.
Лорна се смрази. Децата! Бавно започна да проумява намерението на котката. Протегна ръка.
- Дайте ми радиото. Трябва веднага да говоря с Джак!
Джак оглеждаше огньовете, които ограждаха напълно лагера. Ранди вървеше плътно до него. И двамата носеха пушки. Джак бе наредил на всички да се оттеглят в центъра на лагера, колкото се може по- далеч от ръкава. Само онези с оръжие стояха на стража при огньовете.
Но бяха само седем души.
Недостатъчно, за да държат под око гората.
Пламъците се издигаха високо и очилата за нощно виждане бяха безполезни. Гората около тях беше тъмна непреодолима стена. Един от хората му беше зърнал за миг котката, но тя беше изчезнала, преди да успее да насочи пушката си към нея.