Джак.
Лорна се втурна напред. Взе разстоянието до брега на четири крачки. Одеялото се мяташе, увитото в него малко се мъчеше да избяга от водата.
„Ако се освободи... ако побегне...“
Краят на одеялото се повдигна и Лорна зърна мъничка бяла муцунка, мустаци... Хвърли се напред и се плъзна по колене в калта. Сграбчи одеялото и малкото.
- Хванах те...
Дръпна се назад и притисна малкото до гърдите си. Обърна се и се изправи... и водата до брега експлодира. Един алигатор се втурна напред с широко отворени челюсти. Бялата като корема на риба паст и жълтите зъби проблеснаха в тъмното.
Лорна отскочи назад, но бе твърде бавна.
Челюстите изщракаха със сила, достатъчна да скърши кост. Зъбите уловиха висящия край на одеялото и го изтръгнаха от ръцете й. Звярът се дръпна назад и тръсна глава. Одеялото се размота, ягу- арчето падна в тревата, претърколи се, скочи на малките си лапички и се стрелна като мълния по-далеч от водата.
„Не...“
Лорна знаеше, че никога няма да успее да го улови пак. Ако стигнеше открития ръкав...
...но Джак се метна на пътя му като спасяващ дузпа вратар, хвана го и се претърколи, притиснал ягу- арчето до корема си.
Сенките под пътеката зад него се размърдаха.
- Джак!
Един алигатор се понесе от тъмното към него. Джак нямаше да успее да се изправи навреме!
- Никакви такива, люспо!
Ранди скочи отгоре право върху гърба на алигатора, нададе боен вик и с цялата си тежест го прикова към земята. Лорна отскочи настрани, когато двамата се изтъркаляха покрай нея. Преди да паднат във водата, Ранди успя да изрита с двата си крака алигатора в корема и бронираното създание цопна с плясък в езерцето.
Лорна изтича и помогна на Ранди да се изправи. Други кожени дънери се понесоха в тяхна посока. Крайно време беше да се махат оттук.
Тя грабна подгизналото одеяло от водата. И добре, че го направи.
Джак се беше изправил и се бореше с подивялото малко. Изпаднало в ужас, то го дереше с нокти. Джак обаче отказваше да го пусне. Лицето му бе изкривено от болка.
Лорна се втурна към него с широко разгънатото одеяло.
- Дай ми го!
Джак с радост тикна мятащата се маса нокти и остри като игли зъби в ръцете й и Лорна отново уви ягуарчето в одеялото. Забързаха към пътеката и се покатериха на дъските.
- Защо това малко чудовище е толкова важно? - попита Джак, когато се оказаха в безопасност. По ръцете му течеше кръв.
Лорна понечи да отговори... но думите заседнаха в гърлото й. Докато се обръщаше към Джак, погледът й случайно се плъзна по пътеката към гората.
Отговорът на въпроса на Джак беше приклекнал за скок в края на пътеката. Истинска планина от мускули, нокти и зъби, много по-голяма, отколкото беше очаквала. Буквално изпълваше цялата пътека. И гледаше право към нея.
Първичен страх стегна гърдите й.
„Откога е тук?“
Лунната светлина и отблясъците от огъня се отразяваха от снежнобялата козина на котката. От озъбената й паст висеше момче, отпуснато и безжизнено, уловено за скаутската жилетка. Според съобщението на Джак по радиото се казваше Тайлър.
Мъртво ли беше?
И тогава ръката на момчето се помръдна едва-едва.
„Живо е... слава Богу... но несъмнено е в шок...“
Джак рязко се обърна. Вдигна пушката си, но се поколеба. Тайлър бе жив, но ако не успееше да повали голямата котка на място, тя най-вероятно щеше да му прехапе гръбнака.
- Недей - предупреди го Лорна.
Пристъпи пред Джак, отметна одеялото, за да покаже ягуарчето, дори го вдигна по-високо.
„Хайде, знаеш какво искаш всъщност...“
Без да откъсва поглед от нея, ягуарът пусна момчето на пътеката, но постави лапа върху гърдите му, приковавайки го към дъските.
- Лорна...
Тя продължи да гледа напред. В очите на звяра се четеше неестествена интелигентност.
- Зная какво правя - прошепна тя.
Или поне се надяваше, че знае.
21.
Гар лежеше по корем и правеше всич ко възможно да остане невидим. Пушката му беше под него, но се боеше да помръдне, за да я измъкне.
Преди десет секунди тичаше обратно към закрилата на бараката с радиостанцията. Заедно с прия- телчетата си беше скътал там каса „Будвайзер“ и през деня се редуваха да се вмъкват вътре, та да си наквасят мустаците. Че какво толкова? Гар и за миг не беше повярвал на историята за чудовищната котка, скитаща се на свобода из Делтата. Господи, та колко подобни приказки беше чувал, много от които плод на собственото му въображение?
Беше решил, че го очакват лесно спечелени пари, така че нямаше нищо против да се помотае из фермата и да пийне няколко бири. Дори опразни два-три портфейла на лагеруващите, измъкнати от оставени без надзор раници.