Дънкан изучаваше фермата за алигатори през бинокъла за нощно виждане. След залез бяха плавали през блатата без никакви светлини. Единственото светещо нещо в лодката на Дънкан бе джи пи ес устройството в ръката му. С негова помощ бе проследил екземпляра от крайбрежието. Всяко животно от проект „Вавилон“ беше белязано с електронен маркер.
Планът бе за бърз удар и измъкване, смятаха да убият ягуара през нощта и да потулят всички следи. Късметът донякъде беше на негова страна - първата част от мисията вече беше изпълнена.
Сега Дънкан гледаше през бинокъла изстиващото тяло на огромната котка. Загубата беше голяма, но не и фатална за проект „Вавилон“.
Премисляше целта на мисията си, докато наблюдаваше малката група, оказваща помощ на някакъв мъж на земята. Раненият се гърчеше в агония, докато друг мъж седеше на гърдите му. Руса жена слагаше импровизиран турникет на откъснатия му крак.
Дънкан свали бинокъла. Екипът му бе пристигнал твърде късно. Дори с проследяващото устройство им бе нужно много време, за да стигнат до целта си.
„Няма значение“.
Котката беше мъртва и трябваше да си осигурят тялото й. Но не сега - от Брегова охрана щяха да пристигнат всеки момент. Налагаше се да изчака, да открие къде ще закарат трупа. Въпреки това жлъчта кипна в стомаха му. Беше предупредил директора на „Айрънкрийк“ за рисковете от транспортирането на екземплярите по време на тропическа буря, но все едно бе говорил на глух. Шефовете му имаха напрегнат график. Образците трябваше да бъдат доставени в централата на „Айрънкрийк“ в Бетесда, Мериланд, за да демонстрират жизнеността на проекта.
Това бе изключително важно за бъдещето на „Айрънкрийк“. Конкуренцията между частните контрактори на военните беше жестока. Водеше се война на два фронта - в Ирак и в Афганистан - и бизнесът с доставка на хора, продоволствия и нови технологии за бойното поле се бе превърнал в индустрия, въртяща милиарди. „Айрънкрийк“ се конкурираше с „Рейтеън“, „Еърскан“, „Дайнкорп“ и много други за държавни поръчки. Ключът за проспериране в тази обстановка бе да си извоюваш специфична ниша и да предлагаш услуга или продукт, с каквито другите не разполагат.
Докато организации като „Блекуотър“ се специализираха в охранителна дейност, „Айрънкрийк Ин- дъстрис“ съсредоточаваше усилията си върху изследователски проекти и разработки за военните. Всъщност основният им конкурент не беше частна компания, а самата АИОП - Агенцията за изследователски проекти към Министерството на отбраната.
Правителството вече бе дало ход на различни био-инженерни проекти и бе нагазило силно в територията на „Айрънкрийк“. От АИОП слагаха мозъчни импланти на плъхове и акули и се учеха да ги използват като биологични роботи. Вкарваха чипове в ларвите на насекоми, така че пеперудите и мухите да съзряват с електрониката вътре в тях. Списъкът продължаваше. Последните опити на АИОП бяха със самия геном и бяха свързани с търсене на начини за увеличаване на ефективността чрез директно манипулиране на гените.
За да оцелее, „Айрънкрийк“ се нуждаеше от опора в тази бързо развиваща се територия. Намериха я в Ирак, в център за производство на биологично оръжие, скрит в сърцето на зоопарка на Багдад - лаборатория, за която разузнаването научи от подложен на мъчения иракски учен, работил за военните. Бяха платили солидна сума, за да запазят тези сведения само за себе си.
Дънкан беше човекът, пратен да осигури разработките и жизнеспособните екземпляри. Бе платил за наградата със собствената си плът. Жизнеността на проект „Вавилон“ бе изписана с белези по тялото му. От лявата страна на лицето му имаше четири дълги - спускаха се от темето до брадичката му. След една седмица в кома бяха нужни девет операции, за да възстановят носа му и счупената челюст и да му присадят нови зъби. Заради пораженията по слюнните жлези и канали устата му непрекъснато беше суха - само смученето на бонбони или твърди сладкиши донякъде облекчаваше положението.
Тялото му бе белязано и с други рани, не всички от които бяха физически. Понякога се събуждаше нощем в събраните на топка и подгизнали от пот чаршафи, озъбен в писък на болка и ужас. Спомените за онази нощ в Багдад, за звяра, който бе скочил върху него и се опита да го разкъса, го бяха белязали неизличимо.
Звярът... навремето шимпанзе. Ако не беше полумъртво и изнемощяло от глад, Дънкан сигурно нямаше да оцелее. Беше пролял кръвта си за този проект. И нямаше намерение да го види разкрит и унищожен. Не и когато се намираха така близо до успеха.