- Не.
- Котките имат в устата си разновидност на Pasteurella, токсична и септична бактерия. Виждала съм как ветеринари губят пръсти и части от дланите си от пренебрегнати ухапвания. Веднага трябва да вземеш антибиотик. Имам аугментин. Винаги държа запас в случай, че ми се наложи да си окажа първа помощ.
Той отстъпи и изкачи последното стъпало на верандата. Лорна се пребори с вратата, включи осветлението и го въведе в антрето.
- Кухнята е в дъното. Отивам за аптечката.
Качи се на втория етаж, като вземаше по две стъпала наведнъж. Ожуленият й гръб протестираше, но това не я спря. „Определено е адреналинът“. Влезе в банята и отвори шкафа. По рафтовете му имаше шишенца изписвани с рецепта хапчета наред с тоалетните принадлежности и дреболии. Взе шишенцето аугментин и го разклати. „Останало е достатъчно“. Освен антибиотика взе стерилна марля, кислородна вода и йод.
Затвори вратичката и видя отражението си в огледалото. Косата й бе в пълен безпорядък, мръсна и полепнала по черепа. Дрехите й бяха в още по-лошо състояние. Не беше суетна, но това надхвърляше дори нейната поносимост. Сложи лекарствата и марлята в умивалника и се обърна към ваната. Пусна душа, изчака горещата вода и застана под него, както си беше с дрехите. Стоя така половин минута. После се съблече, без да отваря очи, и остави горещата вода да я попари. Накрая излезе от ваната и се избърса.
След още няколко минути косата й беше сресана и тя изтича гола до стаята си и облече чисти джинси и бяла риза без ръкави. Взе нещата от банята и слезе долу.
Джак седеше на масата в кухнята, с гръб към нея. Главата му беше отпусната и доколкото можеше да се съди по позата му, беше задрямал. Не й се искаше да го събужда и спря на прага.
За миг мислите й се върнаха към Том. Гледан от такъв ъгъл, Джак невероятно приличаше на него. Отпуснат, без защитната маска, изглеждаше с десет години по-млад. Лорна виждаше момчето, скрито зад коравия мъж, почти призрачен двойник на по-малкия си брат.
Той явно чу или усети присъствието й. Главата му рязко се надигна и се обърна към нея. Чертите му отново станаха като изсечени от камък. Въпреки това гласът му бе мек.
- Лорна...
Само тази дума й беше достатъчна да настръхне. Погледът му се плъзна сънено по тялото й и чистите й дрехи. Ако не беше толкова уморен, сигурно нямаше да е толкова нахален. От този неприкрит поглед в гърдите й пламна топлина, спусна се в корема й и остана там.
Смутена, Лорна забърза към масата и остави нещата, после отиде до мивката да налее чаша вода за антибиотика. Радваше се, че е с гръб към него, докато затваряше крана.
„Хайде, стегни се най-сетне...“
Обърна се с чашата в ръка.
- Вземи две хапчета. После дай да ти прегледам ръката.
Изсипа хапчетата в шепата му и приготви марлята. Джак отметна глава, за да преглътне антибиотика, и Лорна забеляза точиците кръв по потника му.
- Някой обработи ли раните по гърдите ти?
- Това са просто драскотини.
Раздразнението пропъди остатъците от смущението и от близостта му и тя нареди:
- Сваляй потника.
- Нищо ми няма.
Тя махна с ръка.
- Да не чувам никакви възражения.
Джак я изгледа уморено и смутено, после с едно движение свали потника си. Голите му гърди и коремът бяха покрити с плитки драскотини. Движението и отлепянето на плата отново ги разкървави. Никой не си беше направил труда да се погрижи за тях.
Лорна въздъхна.
- В дъното има баня с вана и душ. Искам да се изкъпеш с гореща вода и да насапунисаш всяка драскотина.
- Нямаме време...
- Лекарска заповед. - Тя се изправи. - В банята има чисти кърпи. Ще ти намеря и чисти дрехи. Брат ми носи горе-долу твоя размер.
Той изглеждаше готов да възрази, но тя посочи с пръст.
- Действай. Ще сваря кафе. Има останали мекици, ще ги стопля.
Това като че ли му хареса и той тръгна към банята, без да се съпротивлява.
Лорна извади чайник и френската преса за кафето. Докато водата завираше, взе телефона и набра номера на ЦИЗВО. Обаждаше се в генетичната лаборатория - може би там все още беше останал някой.
Отговориха й. Гласът беше рязък и нетърпелив.
- Доктор Трент.
- Зои, Лорна се обажда.
На заден план чу съпруга на невробиоложката Пол да говори възбудено за грешки при копирането на РНК. Разпозна и приглушения глас на д-р Метойър, но не успя да разбере думите му. Никой не си беше тръгнал. И те бяха работили цяла нощ.
- Просто проверявам как са нещата - каза тя.
- Тогава по-добре спри да проверяваш, chica, а си домъкни задника тук! Изпускаш цялата веселба. А и на мен малко допълнителен естроген няма да ми дойде зле.
Лорна се усмихна на възбудата на колегата си.