- Наложи се да взема някои неща от нас. Ще пристигна до един час. ДНК анализите приключиха ли?
Гласът на Зои стана по-сериозен.
- Още не. Би трябвало да са готови, когато дойдеш. Но обработката на данните от ЯМР завърши. Резултатите показват някои странни неврологични аномалии.
- В какъв смисъл?
- Твърде дълго е за телефон. Но само за да си подготвена, ще ти кажа, че преди около час направихме на твоите животни серия ЕЕГ.
„Електроенцефалограми?“
- Какво? Защо? - Раздразнението измести първоначалното й вълнение. Изпитваше закрилнически чувства към спасените животни. Бяха достатъчно травматизирани, за да ги мъчат допълнително. - Трябваше да изчакате да дойда, преди да правите прегледи на живо. Знаете го.
- Зная, зная. Но процедурата беше без инвазия. Ще ти обясним, когато дойдеш.
- Няма да се бавя.
Затвори телефона. Даваше си сметка, че последните й думи бяха прозвучали колкото като обещание, толкова и като заплаха.
Чайникът засвири, за да напомни за себе си, и Лорна натъпка френската преса с кафе с цикория. Простите действия я успокоиха.
Чу как вратата на банята се отваря. Джак се върна с мокра коса и почти димяща кожа. Беше бос, само по работни панталони и с кърпа през рамо.
- Чух, че говореше по телефона. Всичко наред ли е?
- Ще бъде, щом стигна в ЦИЗВО. Нещо им е взело акъла.
Джак кимна към масата.
- В такъв случай това може да изчака. Ще се погрижа за всичко, след като те закарам...
- Сядай. - Тя посочи чашата горещо кафе. - Захар? Сметана?
- И чисто става. - Джак неохотно се отпусна на стола.
Лорна провери драскотините и ухапванията и остана доволна, че ги е измил добре.
- Ще щипе.
Обработи раничките с бетадин. Забеляза как кожата на Джак потръпва при всяко докосване, но мускулите отдолу останаха неподвижни и дишането му така и не промени спокойния си ритъм. Изпита желание да притисне ухо до гърдите му, да се вслуша в сърцето, да провери ритъма му, но успя да се сдържи.
Единствената друга реакция на тялото му бе почервеняване по врата и стягане на коремните мускули, сякаш се готвеше да поеме удар в корема. Лорна заподозря, че това не е само заради болката, и се дръпна, когато се увери, че е така.
Докато работеше, забеляза по лявото му рамо, врата и надолу по гърба му няколко стари възлести белега. Пръстът й несъзнателно докосна един.
- Шрапнел от ИВУ - прозаично обясни Джак. - Импровизирано взривно устройство, саморъчна бомба.
- Извинявай. Не исках... - Дръпна ръка и се изчерви от смущение.
Приключи с обработката на раните и смени превръзката на ръката му.
Вдигна глава и видя, че той я гледа втренчено. Очите му бяха като на вълк, сурови и непроницаеми. Наведе се към нея. За момент Лорна си помисли, че ще я целуне, но вместо това Джак посегна към кафето на масата.
- Благодаря - каза и се изправи. - Спомена нещо за чиста риза.
- Ох... да - заекна тя и се почувства глупаво заради забравянето - и заради заекването. - Ще ти намеря нещо от стаята на брат ми.
Беше доволна, че може да избяга от кухнята. Избърса потните си ръце в джинсите си. Приписа потта по цялото си тяло на влажната нощ. Или може би на изтощението, което бе отслабило защитата й. Или пък на момчето, което бе забелязала в задрямалия мъж. Отглас от Том, от дългите нощи, прекарани в обятията му.
Тя може и да беше забравила, но не и тялото й.
Измъкна от гардероба на брат си чиста тениска и забърза обратно към коридора. Беше сгрешила в преценката си, че Джак и брат й носят еднакъв размер. Тениската му беше тясна в раменете и гърдите.
- Готова ли си? - попита той, докато обуваше чорапите и кубинките си.
Тя кимна и отвори външната врата, благодарна на прохладния нощен ветрец по сгорещеното й лице.
От сенките на двора се чу рязък вик:
- Къде си тръгнала?
24.
Щом чу вика, Джак инстинктивно дръпна Лорна зад себе си и се присви. Чувстваше се уязвим под лампата на верандата, заслепен от блясъка й. Извисяващите се дъбове и буйни магнолии засенчваха тъмната алея. Откъм портала се приближаваше някакъв мъж.
Лорна излезе напред.
- Кайл? Какво правиш тук? Нали щеше да останеш на платформата още четири дни? - Обърна се към Джак и му обясни тихо: - Брат ми.
- Казах ти по телефона, че ще се върна по-рано.
- А аз ти казах, че не е необходимо.
- Е, аз пък нямах намерение да те пусна да ловуваш сама из блатата. И май по всичко личи, че съм дошъл точно навреме.
Изкачи стъпалата и пристъпи под светлината на лампата. Джак го изгледа преценяващо. Братът на Лорна имаше същата светлоруса коса като нея - в неговия случай подстригана отстрани и по-дълга отгоре. Като че ли не се беше бръснал от дни и също толкова дълго не беше сменял работните си къси панталони и широкото поло. Тялото му бе стегнато, като навита пружина - макар че в момента май беше навита прекалено. Младежът се хвана за парапета на верандата и Джак забеляза, че ноктите и кокалчетатя на пръстите му са черни от набития в тях петрол. Единственото по-черно нещо очевидно бе настроението му, особено когато изгледа Джак остро и подозрително.