- Казах ти да не идваш - рече Лорна. - Ловът приключи. Бил си целия път за нищо.
- Тогава накъде сте тръгнали? - Кайл стоеше на стъпалото под верандата и им препречваше пътя.
- До ЦИЗВО.
- И двамата ли?
Лорна погледна Джак.
- Не. Той само ще ме закара да взема бронкото. Оставих го на кея при зоопарка.
- Мога да те закарам и направо в лабораторията - обади се Джак. - Ще е по-бързо, а и не бих имал нищо против да науча какво са открили колегите ти за тези животни. Може да се окаже важно за разследването.
Лорна кимна.
- С удо... Тоест, би било добре.
Кайл присви очи и ги изгледа изпитателно.
- Вие сте Джак Менард, нали?
Джак кимна.
Кайл се обърна към сестра си.
- В такъв случай идвам с вас.
- Стига глупости. Иди да поспиш.
- Ако той идва - каза Кайл и посочи Джак с пръст, - аз също идвам. Някой трябва да наглежда тази среща.
- Не е среща. - Лицето на Лорна пламна, по-скоро от гняв, отколкото от смущение. - Много добре мога да се грижа за себе си, по дяволите!
- Нима? Като последния път, когато излезе с един от братята Менард, така ли?
При тези думи Лорна се опули и онемя. Джак с усилие се овладя да не забие юмрук в лицето на хлапето.
Кайл като че ли се усети, че е прекалил и даде на заден.
- Съжалявам. Адски тъпо от моя страна.
Забързано изкачи последното стъпало и застана до сестра си, сякаш скъсяването на разстоянието можеше да заличи думите му. Докосна ръката й, но тя се извърна.
- След онова, на което те подложиха Менардови, не искам отново да пострадаш - каза по-меко Кайл, гневът му бе отстъпил на загрижеността. - Това искам да кажа. Бих отрязал и дясната си ръка, за да те защитя. Знаеш го.
Тя омекна от настоятелните му думи.
- Разбира се, че го знам, Кайл. Но в случая нямаш представа за какво говориш. - Кимна към Джак и добави: - Вярвам му.
Нещо по-скоро в изражението, отколкото в думите й сякаш даде сили на Джак. Усети се, че стои някак по-изправен. В същото време си спомни пръстите й по кожата си, топли и меки.
Кайл ги изгледа поред и поклати глава.
- Въпреки това искам да дойда с теб. Така или иначе няма да мога да мигна, докато не се прибереш. - Тонът му бе по-помирителен и определено подейства на Лорна. - Обещавам, че няма да причинявам неприятности.
- Добре. Но ние тръгваме веднага.
- За мен няма проблем.
Отстъпи настрани и Лорна ги поведе към улицата. Кайл вървеше плътно до Джак. Макар хлапето да бе сменило тона към по-голямата си сестра, Джак долови подозрението в погледа, който му хвърли. Кайл определено си оставаше нащрек - и Джак уважаваше нагласата му. Братът на Лорна просто искаше да я защити и не му пукаше как другите ще приемат това.
Качиха се в служебния пикап и потеглиха. Джак се обади на Ранди и му съобщи за промяната в плана. Брат му все още беше в участъка с Бърт и го чакаше, за да се приберат заедно.
- В такъв случай ще ви чакам при зоопарка - каза Ранди и затвори, преди Джак да успее да възрази.
Джак също затвори и погледна Лорна, която беше седнала отпред. Личеше и, че е унесена в мисли. В ъгълчетата на очите и имаше бръчки, умът и вече работеше върху загадките около случая. Жената отново се беше превърнала в доктор.
Кайл се наведе напред и пъхна глава между раменете им.
- И какво толкова им е на онези проклети животни?
- Точно това се опитвам да разбера - отсъстващо промърмори Лорна.
25.
След час Лорна седеше пред тридесетинчовия монитор в генетичния отдел. На екрана бяха отворени много прозорци, но тя изучаваше този в центъра. На него се въртеше триизмерно изображение на мозък на птица, съставено от ядреномагнитния резонанс на африканския сив папагал Игор. На съседния прозорец се виждаше снимка на подобната на влечуго птица без пера.
- Какво гледаме? - попита Джак зад нея.
- Нещо забележително - отвърна стоящата до него Зои Трент.
Невробиоложката делеше с тях малката конферентна стая до главната лаборатория. Съпругът и Пол все още се занимаваше с ДНК анализа на анормалната хромозома.
- Какво не и е наред на птицата? - попита Кайл.
Брат й седеше на един стол до малкия кафез, в който се намираше Игор. Папагалът се свиваше мрачно на стойката си и нямаше нищо общо с жизненото и общително същество, което бе по-рано. Дъното на кафеза бе покрито с воднисти изпражнения.