„Диария от стреса“.
Стомахът на Лорна се сви на топка от раздразнение. Колегите й трябваше да изчакат завръщането и, преди да проведат допълнителните тестове. Здравето и доброто състояние на животните в Центъра бяха нейна отговорност. И това задължение се отнасяше и за спасените от траулера създания. Те вече бяха изтърпели достатъчно. Не заслужаваха да ги третират и тук като морски свинчета.
- Как така този грозник е останал без пера? - попита брат и.
- Първо, не е грозник - отговори Лорна, без да откъсва очи от екрана. - Второ, мислим, че е генетичен атавизъм, изгубена характеристика, проявила се отново.
- Ама че шантаво.
Лорна не възрази на това. Наистина беше шантаво. Всичко в този случай беше шантаво.
- Просто му прави компания. Наплашен е. Поговори му.
Папагалите бяха социални създания и намираха утеха в общуването.
Кайл сви рамене и се наведе към кафеза. Гласът му се сниши до тихо гукане.
- И коя е грозната птица? Не и ти.
Игор наклони глава, изгледа го насмешливо и отговори с тихо къткане, което при птиците бе еквивалент на кикот.
Също като Лорна, Кайл винаги се бе погаждал с животни. И въпреки че се палеше лесно, имаше голямо сърце, което може би обясняваше избухливостта му. Приемаше нещата дълбоко и Лорна знаеше колко много я обича, как иска да я закриля. Откакто баща им почина, Кайл винаги бе играл ролята на мъжа в къщата - и това се засили след смъртта на майка им. Лорна хем го обичаше заради тези му усилия, хем настръхваше срещу тях, но в мъжкарския свят на Юга това бе типична семейна ситуация.
Джак върна вниманието и към компютъра, понеже попита Зои:
- И какво толкова забележително има в резултатите от скенера? Защо настоявахте Лорна да види най-напред това?
Невробиоложката посочи монитора и отвърна:
- Скенерът ще обясни защо не изчакахме с провеждането на електроенцефалограмите.
Тонът и бе извинителен, но не успя да умилостиви Лорна.
Тя се загледа във въртящото се изображение. Мозъкът изглеждаше като мозъка на повечето птици и всъщност не се различаваше кой знае колко от този на бозайниците. Гръбначният мозък преминаваше в продълговат, а оттам в главен, разделен на две полукълба. Почти моментално обаче тя забеляза нещо странно - пет ясно изразени по-тъмни части, сякаш вградени между хиперпалиума и мезопалиума на предния лоб, което при птиците бе еквивалент на човешкия неокортекс. Бяха ясни, с резки ръбове, сякаш имаха кристална структура.
Завъртя изображението, за да разгледа странните сгъстявания отгоре. Те формираха правилен петоъ- гълник в мозъчната тъкан.
- Какво е това? - попита тя.
Вместо да отговори, Зои се пресегна и чукна един клавиш на клавиатурата. Мозъкът на папагала изчезна и се смени с друг.
- Този е на една от маймунките.
Докато се навеждаше към екрана, Лорна си представи сиамските близнаци. В мозъчната тъкан на маймуната се виждаха същите странни сгъстявания. Тя завъртя изображението. „Също толкова на брой и разположени в еквивалентните морфологични места“. Дори конфигурацията им беше същата. „Идеално симетричен петоъгълник“.
Въпреки топлината в стаята усети как я полазват ледени тръпки.
Зои се премести по-близо до нея.
- Намерихме същите странни включения у всички животни от траулера. Мога да ти покажа и другите скенери.
Лорна поклати глава. Вярваше на думите на колегата си.
- Импланти ли са?
- Не мислим така. - Гласът на невробиоложката бе изпълнен с вълнение. - Смятаме, че са естествени характеристики.
- Естествени?
- Точно така. - Зои помръдна мишката, за да увеличи едно от плътните места. - Вгледай се по-добре. Около включенията няма белези, каквито би трябвало да се очакват при хирургическа намеса. Няма също и гранулирана тъкан около тях, каквато се наблюдава около допълнително поставено тяло.
- Тогава какво представляват?
Зои сви рамене.
- Точно това иска да знае и доктор Метойър. Джон Гриър от патологията се опитва да направи дисекция на мъртвото ягуарче, за да можем да го проучим. Освен това прави биопсия на мозъка около включението.
- Биопсия? - обади се Джак. - Защо?
Зои посочи с пръст аномалиите на екрана.
- Неврологичната тъкан изглежда по-плътна в зоната на тези включения и доктор Метойър искаше да потвърди предположението, че този район е съставен от по-плътно съсредоточени неврони.
Лорна също искаше да знае отговора. Спомни си блясъка в очите на ягуара, коварството и интелекта в тях и способността на папагала да повтаря цифрите на пи. Повече неврони означаваше по-богата синаптична среда, което означаваше по-голяма изчислителна мощ. Откритието със сигурност можеше да обясни защо животните изглеждаха така неестествено интелигентни.