Зои се изправи и прокара длан по късата си черна коса.
- Е, сега знаеш защо държахме да направим електроенцефалограмите. Бяхме развълнувани. Не можехме да чакаме.
Лорна бавно кимна. Проучването на мозъчните вълни можеше да покаже някаква свързана с тези включения промяна във функционирането на мозъка.
- И какво открихте?
- Отначало нищо. Мозъчните вълни на всяко животно изглеждаха нормални, картината на всяко беше уникална като отпечатък от пръст. На пръв поглед помежду им нямаше нищо общо.
Вместо разочарование на лицето на Зои бе изписано изумление. Лорна знаеше, че това не е всичко. Зои погледна към кафеза на Игор.
Лорна проследи погледа й, после отново се обърна към нея.
- Какво?
- Ще ти покажа. - Зои се намести до нея и бързо затрака на клавиатурата. - Това са четири ЕЕГ, направени на папагала, двете маймуни и ягуарчето Багира. За по-просто показвам само по една вълна от всяко животно.
Резултатите се появиха на екрана.
Зои погледна Лорна и повдигна вежда. Тя веднага разбра въпроса й. „Виждаш ли нещо странно тук?“
Нужна й бе само секунда. Лорна посочи двете графики в центъра.
- Тези са почти идентични. - Прочете етикетите и сбърчи чело. „Cebus paella. Образци А и В“. - Това са резултатите от двете маймуни.
Зои кимна.
- Точно така. Отначало си помислихме, че е някаква грешка. Че вероятно електродите на едната маймуна улавят вълните на другата. Или че мозъчната им активност е еднаква, защото са генетични близнаци. За всеки случай взехме всички животни и направихме измерванията отново.
Чукна един клавиш и се появиха други четири графики.
- Това получихме, когато и четирите образеца бяха в лабораторията едновременно.
Лорна се наведе към монитора и проследи всяка графика с пръст. Изумлението й растеше. „Невъзможно!“
- Всички изглеждат почти еднакви - обади се Джак.
- Продължихме измерванията по десет минути на всяко животно. Показателите продължаваха да са симетрични.
Лорна се помъчи да проумее картината на екрана.
- След това върнахме животните в клетките им - продължи Зои. - С изключение на папагала. Отново тествахме Игор в отсъствието на останалите. Електроенцефалограмата му отново даваше уникалната за него картина.
Лорна впери поглед в папагала и брат си.
- Да не искаш да кажеш, че когато всички са заедно, мозъчните им вълни по някакъв начин се синхронизират?
- Изглежда, че става точно така.
„Как е възможно?“ Беше чувала за жени, чийто цикъл идва едновременно, понеже живеят заедно, най-вече в общежития - но причина за това бяха феромоните във въздуха, които предизвикваха синхронна менструация. Какво можеше да причини неврологичния еквивалент при тези животни? Ако данните бяха верни, трябваше да съществува някакъв стимул или комуникация между тях.
Извика данните от ЯМР. На екрана отново се появи триизмерният модел на мозъка на Игор. Завъртя го, за да огледа петте странни плътни петна, и каза:
- Каквото и да става, трябва да е свързано с тези включения. При всички екземпляри структурата е една и съща.
Загледа се в екрана, представяше си мрежата от по-плътна тъкан, образуваща петоъгълника. Напомняше й на нещо. Но на какво? Разтвори длан и разпери петте си пръста. И изведнъж й просветна. Завъртя ръката си и промълви:
- Сателитна чиния.
- Какво? - не разбра Зои.
- Структурата в мозъците на животните. Ами ако действа като малка предавателна чиния? Излъчва сигнал на ултраниска честота, който може да бъде уловен от останалите и това по някакъв начин да предизвиква синхронизацията.
Зои се намръщи, разкъсвана между скептицизма и възможното обяснение.
- Да нямаш предвид някакъв вид телепатия? - попита Кайл и изгледа подозрително папагала.
- Не. - Лорна заговори по-бързо. - Или поне не точно. За да съвпаднат електроенцефалограмите, нещо трябва да задейства процеса. Не може да са хормони или феромони, тъй като животните са представители на различни видове.
- Освен това времето за реакция е прекалено кратко - добави Зоя, скептицизмът й явно започваше да се разсейва.
Лорна кимна.
- Слаб електрически сигнал обаче може да задейства синхронизацията. Съвсем слаб, само колкото да завърти превключвателя в мозъците на четирите животни.
- Но какво ще ги захранва? - попита Джак. - Не виждам никакви батерии.
- Няма нужда от батерии - отговори Зои. - Мозъкът е електрически орган, произвеждащ енергия, известна като действен потенциал, чрез вкарване и изкарване на химически съединения от невроните. Средно мозъкът произвежда между десет и дванайсет вата електричество непрекъснато. Сутрин, обед, вечер. Достатъчно, за да захрани електрическо фенерче.