- И предостатъчно за излъчването на нискочестотен сигнал. - Лорна впери поглед в триизмерния модел и преглътна.
- Което, разбира се, поражда още един въпрос, мила моя - обади се глас от входа.
Лорна се обърна и видя шефа си Карлтън Метойър. Беше се облегнал на касата. „Откога е тук и слуша разговора ни?“
- И какъв е този въпрос? - попита Зои.
Метойър влезе. Беше с безупречно изгладена лабораторна престилка - джентълмен южняк дори след като не е мигнал цяла нощ.
- Доктор Полк току-що ни предложи интригуващо решение на въпроса как се свързват мозъците. Което повдига един още по-съществен въпрос.
Лорна разбра и го зададе на глас:
- Защо?
„Защо тези животни са свързани?“
26.
Дънкан седеше сам в паркирания до отклонението за ЦИЗВО пикап. Беше свалил прозореца и слушаше нощния хор на жабите и щурците. От лявата му страна Мисисипи шепнеше мътно и влачеше водите си покрай дигата. Лек вятър раздвижваше тежкия влажен въздух и го правеше почти годен за дишане.
Дънкан изучаваше Центъра от другата страна на дигата през очилата за нощно виждане. Беше тъмен, ако не се брояха няколко светещи прозореца на първия етаж. Слушалката в ухото му улови сигналите на хората му, когато заеха позициите си около сградата.
Дънкан чакаше и наблюдаваше единствения път, водещ до и от Центъра.
Не искаше никакви изненади.
Помощникът му най-сетне докладва, че всичко е готово.
- Действаме по ваш сигнал.
- Потвърдихте ли броя и самоличността на цивилните?
- Седмина. Един е агент на Граничен патрул и трябва да приемем, че е въоръжен.
- Значи е първостепенна цел. Не забравяйте: трябва ни един от учените, за да го разпитаме след операцията.
- Разбрано, сър.
Трябваше да определят какво са научили изследователите за проекта „Вавилон“ - и, което бе по-важ- но, дали новината се е разпространила. След това обектът щеше да бъде елиминиран и щяха да се освободят от трупа. В Карибско море не липсваха гладни акули.
Огледа Центъра за последен път. Екипът му го беше обградил от всички страни. Запалителни заряди щяха да прикрият следите им. По зазоряване щеше да бъде разпространен имейл от терористична група за защита на правата на животните, която щеше да поеме отговорността за нападението. Нищо нямаше да може да се проследи до „Айрънкрийк Индъстрис“.
Всичко беше готово и той вдигна радиостанцията да даде заповед за действие... когато внезапно отзад блеснаха фарове. Ярката им светлина го заслепи през очилата за нощно виждане. Той бързо ги свали и погледна в огледалото.
Някакъв пикап вземаше завоя далеч зад него. Дългите му светлини описаха дъга и осветиха паркирания автомобил на Дънкан. Той свали радиостанцията и зачака.
Зачовърка го подозрение.
Не беше очаквал никакво движение в този час в такъв затънтен район.
Лапна поредния бонбон. Ананас. Намръщи се. Не беше от любимите му. Въпреки това го засмука. Докато гледаше приближаващия пикап, прецени нивото на опасност и промени плановете си.
Когато пикапът приближи достатъчно, стана ясно, че е очукан шевролет, който се крепеше предимно от ръждата и стария сив грунд. Носеше се право към него.
„Продължавай“ - подкани го той.
Сякаш в отговор на мисълта му пикапът се изнесе настрани, за да го задмине, но отзад изведнъж светнаха червени светлини - шофьорът натисна спирачките. Машината забави ход и спря до пикапа на Дънкан. Двигателят й въздъхна хрипливо. Шофьорът се наведе към отворения прозорец и повдигна козирката на каскета си. Беше с ловджийски дрехи и мръсна тениска.
- Закъсал ли си, приятел? - Говореше със силен кейджън акцент, явно беше някой закъснял блатен плъх.
Дънкан хвана по-здраво пистолета в скута си и се намръщи.
„За какво ти трябваше да спираш, тъпанар проклет...“
Наведе се към прозореца. При вида на обезобразеното му лице, което труд но можеше да се забрави, шофьорът трепна. Не трябваше да има свидетели. Дънкан вдигна пистолета към прозореца...
... но някакво куче на черни и кафяви петна внезапно скочи от задната седалка на пикапа и залая гневно.
Стреснат, Дънкан рязко се дръпна и изпъшка. Старият ужас стегна гърдите му. За миг се върна в друг подобен момент, когато го беше изненадал звяр.
Шофьорът се обърна и ревна на кучето:
- Бърт, затваряй си плювалника! Нищо не чувам!
Сърцето на Дънкан туптеше бясно в гърлото му.