Без да подозира нищо, шофьорът отново се обърна към него.
- Мистър, случайно да знаете някъде наблизо да има зоопарк? Тъпият ми брат е тръгнал...
Ужасът премина в ярост. Разгневен, че е хванат неподготвен, Дънкан вдигна пистолета и го насочи през прозореца. Докато дърпаше спусъка, кучето се хвърли право към него.
Пистолетът изгърмя и предното стъкло на другата кола се опръска с кръв. Шофьорът се хвана за главата, изкрещя: „Мамка му!“ и изчезна от поглед.
Дънкан се завъртя към нападащото куче, но то успя някак да се извърти във въздуха, удари се в пикапа и изчезна между двата автомобила.
Двигателят на шевролета внезапно изрева, превключиха се скорости и пикапът рязко потегли, движеше се на зигзаг, управляван от ранения шофьор.
Дънкан изрита вратата, изскочи навън, зае поза за стрелба и изпразни целия пълнител. Шевролетът рязко зави наляво. Излезе от пътя и полетя над стръмния склон на дигата.
Дънкан се затича натам, като смени пълнителя в движение. Видя как пикапът удари предницата си в каменния перваз долу и се преобърна в придошлите от бурята води на Мисисипи. Течението го завъртя и той бързо потъна.
Дънкан продължи да го гледа с насочен пистолет. Изчака цели две минути. Никой не се показа на повърхността.
„Майната му“.
Нямаше време за по-внимателно претърсване. Тръгна обратно. Дори кучият син да беше оцелял, хората на Дънкан щяха да приключат много преди да успее да предупреди някого.
Със зачервено лице и все още разтуптяно сърце Дънкан се върна при колата си. Огледа се за кучето, но то явно беше офейкало. Грабна радиостанцията от седалката. Беше приключил тук.
- До всички. Действайте.
27.
- Игор, кажи ми какво е пи - каза JIopна и се наведе към кафеза. - Какво е пи?
Останалите се събраха зад нея. Папагалът я изгледа с едно око, после с другото. Благодарение на старанията на брат й вече не бе така начумерен и се беше поизправил. Погледът му обаче си оставаше малко притъпен в сравнение с миналия път.
Карлтън застана до нея.
- Лорна, какво правиш?
- Проверявам нещо. - Тя махна на шефа си да отстъпи. - Отдръпнете се, всички.
Наведе се още повече към кафеза и зашепна меко и успокояващо:
- Хайде, Игор...
- Игор - колебливо я имитира птицата.
- Браво, Игор. Кое е доброто папагалче?
- Игор! - изкрещя папагалът малко по-жизнерадостно и подскочи от едната стойка на другата.
- Браво. А сега ми кажи какво е пи. Вече си го правил. Пи.
На съседния компютър беше извикала стойността на математическата константа: 3,141592653589793...
Папагалът заклати глава.
- Три...
- Точно така. Браво, Игор.
- Едно... четири...
А после нещата почнаха да се разпадат.
- Осем... седем... кръг... триъгълник...
Игор извъртя глава почти наопаки и примижа, сякаш се мъчеше да си спомни.
- Лорна? - обади се Карлтън и си погледна часовника. Губеше търпение.
Тя се обърна. Вместо да е разочарована от лошото представяне на Игор, изглеждаше още по-уверена. И все пак трябваше да потвърди предположението си.
- Зои, донеси Багира, ако обичаш. Пол, имаш ли нещо против да идеш за капуцините?
Двамата невробиолози кимнаха и изчезнаха.
Лорна се обърна към Карлтън.
- Преди това - както на траулера, така и в изолатора - Игор изреждаше стотици цифри след десетичната запетая на пи. Нямах време да проверя дали не греши, но го казваше правилно поне до десетата цифра, ако не и повече.
- Вярно, така беше - подкрепи я Джак.
Карлтън сви рамене.
- Не разбирам. Та това си е най-обикновена мимикрия. Нищо повече. Какво се опитваш да докажеш?
- Смятам, че е нещо повече от мимикрия. Ти повдигна въпроса защо тези животни, изглежда, синхронизират мозъчните си вълни. Мисля, че може би разполагам с отговор.
Забеляза, че Джак се взира в нея. Почерпи сила от интереса и вниманието му. Но ако все пак грешеше?
Зои и Пол се върнаха. Зои носеше Багира увита като бебе в одеяло. Котката ги гледаше с блестящите си сини очи. Двете маймунки се бяха вкопчили в престилката на Пол с ръце и крака. Той ги придържаше нежно, а на лицето му бе цъфнала глуповата усмивка, като на горд татко.
Лорна се обърна към Карлтън.
- След като животните бяха събрани заедно, колко време бе нужно да се получи синхронизацията?
- Ами... няколко секунди. Най-много половин минута.
Удовлетворена, Лорна отново насочи вниманието си към кафеза. „Да опитаме отново“.
- Игор, какво е пи?
Птицата отново се беше изправила, изглеждаше съвсем живнала. Очите й блестяха и се взираха строго в Лорна.
- Какво е пи? - повтори тя.
Зениците на Игор блеснаха и той започна рецитацията си със зловещо човешкия си глас. Този път нямаше никакво колебание.