- Нещо такова - отвърна Лорна.
- Във всяка мозъчна тъкан, в това число и в нашата собствена, има естествено разпределен магнетит - обясни Зои. - Натрупвания на кристали могат да се открият в церебралната кора, малкия мозък, дори в пластовете менинги, които обвиват мозъка.
- Нивата на магнетит в мозъка на птиците са още по-високи - добави Лорна. - Смята се, че именно тези кристали са една от причините птиците да се ориентират по земното магнитно поле по време на миграциите си. Точно затова те всяка година летят на точно определено място, без да се изгубят. Магнетит е открит също така в пчелите, рибите, в бактерии и други организми, които се ориентират от вътрешен компас.
- Тогава защо го имаме в нашите мозъци? - попита Джак.
Лорна сви рамене.
- Никой не знае.
- Има обаче теории - обади се Зои. - Най-новите изследвания предполагат, че може би тъкмо биомаг- нетизмът е в основата на живота на планетата. Той е истинският мост между енергията и живата материя. Например пиезоелектрически матрици могат да се открият в белтъци, ензими, дори в ДНК. На практика във всички градивни елементи на живота.
Лорна вдигна ръка и я прекъсна.
- Момент, вече и аз се обърках.
- Въпреки всичко това - намеси се Гриър - никога не сме регистрирали подобни количества магнетит при никое животно. Позволих си да изследвам включението под дисекционен микроскоп. Структурата му се състои от по-малки кристали, които се делят на все по-малки и по-малки идентични части.
- Като фрактали - обади се Кайл.
- Именно - каза Гриър.
Джак едва се сдържа да не се почеше по главата. „Какво бяха фракталите?“
- Но тези магнитни включения или възли са само половината от историята - продължи патологът и начерта с пинцетите линии от едно включение до друго. - Всички възли са свързани с микроскопична нишка от кристали, която минава от един до друг и образува взаимосвързан масив. И в цялата тази паяжина имаме плътно съсредоточаване на неврони.
- Както всъщност би трябвало да се очаква - каза д-р Карлтън.
Всички се обърнаха към шефа на ЦИЗВО.
- Доказано е, че магнитната стимулация на мозъка води до растеж на неврони и създаването на нови синаптични връзки - обясни той. - Ако този магнитен масив се образува по време на развитието на зародиша, слабото и постоянно магнитно стимулиране би довело до появата на локална област с повече неврони.
Джак си спомни дискусията по-рано.
- И това би направило животните по-умни, така ли?
- Индивидуално... до известна степен. Но това също така подкрепя теорията на доктор Полк за съществуването на нещо като безжична мрежа. Повече неврони означава повече локална електрическа стимулация. Ще си позволя да предположа, че трансмисията, предизвикваща синхронизирането, е електромагнитна. Слаб електромагнитен пулс, споделян между животните.
Лорна поклати глава, мъчеше се да проумее всичко това.
- Все още има много неща, които трябва да разберем.
- В такъв случай ще ви оставя да се върнете към заниманията си - каза Гриър. - Има обаче и още едно нещо.
- Какво? - попита Карлтън.
Патологът заобиколи масата и спря пред друг поднос, върху който лежеше мъничък предмет. Със сигурност беше дело на човешка ръка. Пластмасова капсула колкото грахово зърно. Под прозрачната повърхност се виждаха миниатюрни електронни схеми.
- Помислих си, че бихте искали да видите един от вградените в животните микрочипове.
Лорна повдигна вежда.
- Микрочипове? Да не искате да кажете, че са белязани?
Гриър се обърна към нея.
- Ядреномагнитният резонанс показа, че всяко животно има подобен имплант под кожата. Решихме, че са идентификационни чипове, използвани за маркиране на всяко животно, също като при кучетата и котките. Аз обаче сравних този с чиповете, използвани при нашите животни. Това чудо е много по-сложно. Бъкано е с електроника.
- Може ли да го видя? - попита Джак.
Патологът го взе и му го подаде. Джак го огледа внимателно. Макар че не можеше да е сигурен без по-подробно изучаване, вътрешният му радар подаде предупредителен сигнал. По сложността и степента на миниатюризация устройството приличаше на военно.
„Може би предавател... или проследяващо джи пи ес устройство...“
Внезапно лампите угаснаха и помещението без прозорци потъна в пълен мрак. Всички затаиха дъх и зачакаха включването на резервните генератори.
- Мислех си, че проблемът с тока е отстранен - обади се раздразнено Карлтън.
Джак се напрегна. Вътрешната му предупредителна система пусна алармата си с пълна сила. Спомни си какво си беше помислил току-що.
„Проследяващо устройство...“