Експлозията на траулера. Някой се опитваше да прикрие следите си. Но не всички следи бяха заличени.
Някои водеха насам.
Вече беше съвсем сигурен.
- Това не е повреда в електричеството - хладно каза Джак в тъмното. - Атакуват ни.
28.
Лорна пипнешком се отдалечи от масата за аутопсии и се натъкна на топло тяло. Нечии ръце я хванаха и задържаха. Джак. Позна го по миризмата на пот и йод.
От другата страна на масата разцъфна светлина - Зои беше извадила мобилния си телефон и с негова помощ се опитваше да пропъди тъмнината. Апаратът не беше годен за нещо повече. Бурята бе извадила от строя кулата с клетките на района - не че имаха добър обхват по принцип.
Всички се скупчиха по-близо до телефона като нощни пеперуди към пламъка на свещ.
Карлтън - с ръце на кръста - попита с обичайния си апломб:
- Агент Менард, какво ви кара да мислите, че ни нападат, а не става дума за повреда?
Джак отговори бързо и твърдо:
- Винаги приемам най-лошото, докато не се докаже обратното, доктор Метойър. Онези, които взривиха траулера, може би идват за останалите животни. Изваденият от малкото чип прилича на проследяващо устройство, което би могло да ги доведе тук.
- Това вече е прекалено, агент Менард - пренебрежително рече Карлтън. - Пък и кой би си направил толкова много труд за подобно нещо?
Лорна усети напрежението в тялото на Джак - то изведнъж се втвърди като камък. Още не я беше пуснал. Брат й я изгледа с кисела физиономия. Под осъдителния поглед на Кайл тя най-накрая се измъкна от обятията на Джак и застана до него.
- Може би е по-добре да послушаме агента - каза Зои и отстъпи до съпруга си. - Да вземем предпазни мерки. С нищо няма да ни навреди.
Всички се обърнаха към Джак.
- Това помещение няма прозорци - рече той. - Което означава, че е недостъпно за евентуални наблюдатели отвън. За всеки случай по-добре всички да останете тук, докато проверя какво става.
- А защо просто не се махнем? - обади се Гриър и посочи дъното на помещението. - Там има служебна рампа, която води навън.
- Не. Вече със сигурност са обкръжили центъра. Изходът се наблюдава.
- Тогава какво ще правим? - попита Зои уплашено.
- Засега всички стойте тук. Има ли някакво място, където да се скриете? И може би да се барикадирате?
- Хладилното отделение - каза патологът. - Но няма начин да го заключим отвътре.
- Нека го огледам - обади се Кайл. - След четири години в техническо училище би трябвало да намеря начин да се справя с ключалката от другата страна.
Джак кимна.
- Добре. Всеки да вземе някакво оръжие, скалпели, ножове, ножици, спринцовки, каквото намерите. Ще се опитам да стигна до колата си. В багажника имам карабина и пушка.
Гриър намери две фенерчета, включи едното и подаде другото на Джак.
Лорна последва Джак, когато той тръгна към вратата, над която мъждукаше надпис „Изход“, захранван от батерия.
- А моята упойваща пушка? - попита тя. - Оставих я в кабинета си. По-близо е, отколкото да се излиза навън.
Не й се искаше Джак да се изправя срещу атакуваща група напълно невъоръжен.
Той кимна.
- Права си.
- Ще дойда с теб. - Знаеше, че Джак ще възрази, и затова побърза да добави: - Нужно е умение, за да заредиш безопасно стреличките.
И наистина беше така. Само няколко капки М99 можеха да убият човек за секунди.
Въпреки това Джак не беше готов да отстъпи.
- Ще дойда само до кабинета - обеща тя. - Съвсем близо е. После се връщам право тук. - Мина покрай него и стигна до вратата, преди той да успее да я спре.
- Хайде. Да вървим.
Отвори вратата, но той я хвана за рамото и я спря. Лорна очакваше, че ще я върне обратно, че няма да й позволи да продължи. Вместо това той мина пред нея.
- Стой зад мен. И никакви приказки.
Тя последва широкия му гръб в коридора. Щом вратата се затвори, настъпи непрогледна тъмнина. Джак се протегна и затърси пипнешком ръката й. Дланта му беше огромна, груба от мазолите, но допирът й беше успокоителен в мрака. Поведе я към намиращото се наблизо стълбище.
„Защо не светне фенерчето?“
Стигнаха стъпалата и започнаха да се изкачват. Слабата светлина на звездите се просмукваше през прозорците на площадката на първия етаж. След пълния мрак долу дори това нищожно осветление беше добре дошло.
Джак продължи по коридора. Кабинетът на Лорна беше през няколко врати. Бяха преполовили разстоянието, когато откъм предната страна на сградата се чу приглушен трясък. Пръстите й се стегнаха около ръката на Джак. Никой друг не би трябвало да е в района.
Джак забърза към кабинета й. Отвори вратата, бързо натика Лорна вътре и затвори тихо. На фона на матираното стъкло Лорна го видя как вдига пръст пред устните си.